Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Навярно някоя от другите жени…

Тери направи гримаса:

— Затрупани сме от работа с всички тези допълнителни проекти — той махна към далекосъобщителя — и всички тук станаха работници… — спря, като видя смаяното лице на Лесса.

— Ами, аз имам жени, които си стоят в Ниската Пещера и се занимават с глупости. Ще накарам Кеналас и другите й две приятелки да дойдат тук и да помогнат, веднага щом намеря свободна зелена, която да ги доведе. Но — добави натъртено Лесса и строго посочи към Ковача — те ще получат изрична заповед да не вършат нищо друго, освен да готвят!

Тери изглеждаше искрено облекчен и побутна настрани кюфтето, което човъркаше, сякаш едва сега бе разбрал колко е отвратително.

— А между другото, — продължи Лесса с възмущение, което се стори нелепо на Ф’лар, защото той знаеше кой движи домакинските работи в Бендън. — Сега имам една много хубава партида от клах. Как успявате да ядете такива отпадъци, е нещо, което трудно мога да проумея! — тя излезе през вратата с гърнето в ръка, а ядосаният й монолог развесели мъжете.

— Ами, права е — каза Ф’лар и се засмя. — Това е по-лошо и от най-лошото, което ядем ние в Уейра.

— Да ти кажа право дори не съм го забелязвал преди — отговори Тери, като отвратено гледаше към чинията си.

— Ами, очевидно е.

— Обаче ме мобилизира — каза кротко Ковача и погълна половин чаша клах, за да прочисти устата си.

— Сериозно, толкова ли не ви достигат хора, че се налага да използвате и жените?

— Недостиг не точно на хора, а на такива които имат сръчността и интереса, за нашия проект — каза бързо Тери, за да защити своя Майстор.

— Не ви критикувам, Майстор Тери — каза припряно Ф’лар.

— Прегледахме доста от старите Архиви — продължи Тери все още леко оправдателно. Той потупа камарата кожи, струпани в средата на масата. — Имаме отговори на проблеми, които дори не знаехме че съществуват и с които още не сме се сблъсквали.

— Но няма отговор за най-важния проблем — додаде Фандарел, като посочи с пръст към небето.

— Много време отиде, за да обработим тези Архиви, — продължи сериозно Тери — защото те едва се разчитаха.

— Мисля че по-голямата част от Архивите е вече негодна. Някои кожи бяха износени от пипане, а техните послания заличени.

Двамата ковачи сякаш си разменяха реплики от добре отрепетирано оправдание.

— Никога ли не ви е хрумвало да помолите Менестрела за помощ в обработката на Архивите? — попита Ф’лар.

Фандарел и Тери си размениха стреснати погледи.

— Виждам, че не ви е хрумвало. Значи не само Уейровете са автономни. Вие, Занаятчиите, не говорите ли помежду си?

В отговор Ковачът се засмя, защото си спомни думите на Робинтън от предишната вечер.