Сплавта на закона

— Всъщност — каза Уаксилий — мислех къде да те пратим на безопасно място.

— Искате да се отървете от мен? — Гласът й потрепери, очите й се напълниха със сълзи. Уаксилий за миг дори си помисли, че започва да се учи на тези малки сценки от Уейн. — Смятах, че мога да ви бъда полезна.

— Ти си ни полезна — успокои я той. — Но имаш съвсем малко практически опит в нещата, които правим.

— Една жена трябва по някакъв начин да трупа опит — каза тя и вирна брадичка. — Вече оцелях при опити за отвличане и убийство.

Влакът навлезе в завой и вратите на вагона изтракаха.

— Така е, но присъствието на Двуроден в противниковия лагер променя нещата. Ако се стигне до бой, не съм сигурен, че ще успея да надвия Майлс. Той е изобретателен, решителен и силен. Предпочитам да си някъде на сигурно място.

— Къде? — попита тя. — Не може да е във вашите имения, нито в тези на баща ми — ще е прекалено очевидно. Не бих могла да се скрия сред простолюдието в града, защото се съмнявам, че ще успея да се слея с тях. Заключението е, че най-безопасното място е близо до вас.

— Странно. — Уейн поклати глава. — Аз пък винаги съм смятал, че безопасните места на този свят са далече от Уакс. Споменах за високия процент експлозии около него, нали?

— Може би трябва да се обърнем към констаблите — продължи Мараси. — Лорд Уаксилий… такъв тип частно разследване на практика е незаконно — поне докато прикриваме важни факти, които могат да са от полза на следствието. От нас се очаква да ги предоставим незабавно.

— Не му внушавай подобни мисли! — обади се Уейн. — Че току-виж се съгласил с теб.

— Спокойно, Уейн — каза Уаксилий. — Дадох дума. Обещах на лорд Хармс да върна дъщеря му. И ще го направя. Решено.

— В такъв случай ще остана да ви помагам — заяви Мараси. — Решено.

— А пък аз бих хапнал нещо — отбеляза Уейн. — Печено.

— Уейн… — въздъхна уморено Уаксилий.

— Говоря сериозно. Не съм слагал залък в устата си от онези питки насам.

— Ще вземем от гарата — обеща му Уаксилий. — Първо обаче бих искал да попитам нещо лейди Мараси.

— Да?

— Ако ви оставим с нас, трябва да знам какъв тип аломант сте.

Уейн едва не подскочи.

— Какво?!

Мараси се изчерви.

— Носите кесия с метален прах в чантата си — продължи Уаксилий все така официално. — И винаги се стараете чантата да е близо до вас. Разбирате малко от ферохимия, но аломантията ви е добре позната. Не бяхте изненадана, когато Уейн разгърна сферата около нас, нещо повече, приближихте преградата, сякаш сте свикнала с подобни неща. Освен това произхождате от род, който в момента е преследван тъкмо заради аломантичните му способности.

— Аз… — Тя се поколеба. — Уф, досега просто нямаше подходяща възможност…

— Изненадан съм и малко разочарован — каза Уейн.

— Ами… — заекна тя. — Аз…

— О, не от теб — каза Уейн. — От Уакс. Очаквах да изясни тези неща още при първата среща с теб.