Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— А тези владетели не нападат ли керваните ви?
— Един-два пъти се опитаха — засмя се Калуф. — Веднага усетиха, че е по-изгодно да ограбиш един керван, без да платиш нищо. Но ние закупихме пътните права от Черните качулки и нямаме повече проблеми. При вас как е, Ка-рак? По вашите земи има ли господари, които смеят да се противопоставят на Качулките?
Крейк реши да кимне утвърдително. И разбра, че е постъпил правилно, защото съмненията на Калуф се стопиха.
— Това изяснява много неща, а най-вече въпроса, какво прави насред пустинята такъв всесилен човек като теб. Но тук няма от какво да се боиш, твоите братя напълно контролират всичко…
Колония от есперианци! Крейк изтръпна. Нима по някакво невероятно стечение на обстоятелствата бе открил отдавна бленуваното убежище за своя вид? Но къде е всъщност това „тук“? Вик от челото на кервана прекъсна обърканите му мисли.
— Стражевата охрана ни е забелязала и е издигнала търговския флаг — ускори крачка Калуф. — След час сме под стените на Сампур Илиф!
Крейк избърза към началото на колоната. Според сметките на керванджиите Сампур беше доста голям град и Калуф от известно време поддържаше взаимноизгодни търговски връзки с неговия владетел Лудикар. Затова Първият се надяваше на доходоносен престой. Но пратеникът, който бе излязъл да ги приветства, носеше много вести.
Той никак не приличаше на търговците — беше по-висок и с по-дълги ръце. Голите му гърди бяха плътно покрити с русочервеникави косми като меча козина, а по раменете му се спускаха дълги плитки. Върху буйната му коса бе нахлупена кожена шапка със зашити отвътре метални обръчи, а на седлото бе закачен щит. Освен с меч и нож беше въоръжен с копие, което придържаше в сгъвката на ръката си и на чийто връх бе прикрепен син флаг.
— Идвате тъкмо навреме, търговецо. Качулките водят процес и всички от околностите са се събрали да гледат. Това е хубав ден за търгуване, Облачните ви покровителстват. Но побързай, защото владетелят Лудикар пристига в момента и скоро няма да остане нито едно добро местенце за гледане…
Крейк се дръпна назад. Наказание? Екзекуция? Не, не е точно това. Искаше да попита, но не посмя. Не бе възможно картината, която изникна в съзнанието на Калуф при споменаването на думата „процес“, да е истинска!
Предпазливостта накара Крейк да остане настрани. Рано или късно щяха да забележат чуждия му произход, въпреки че Калуф му бе дал кожена шапка, кожен елек и ботуши от запасите на кервана.
Церемонията щеше да се състои пред централната врата на външната крепостна стена, изградена от колове. Група воини със сплетени коси и шлемове на главите бяха наобиколили импозантна фигура с голямо перо на шапката и със син плащ — без съмнение владетеля Лудикар. На почетно разстояние се блъскаше навалицата от граждани. Но те бяха само публика, истинските актьори стояха настрана.
Крейк притисна главата си с ръце. Възбудата, излъчвана от тази група, върна металическия вкус на страха в устата му и събуди собствените му спомени. Мобилизира се и изпрати сонда. Ужасът вибрираше в двете охранявани от стража фигури. А енергията на тримата покрити с черни качулки мъже, които пристъпваха зад пленниците, го блъсна като есперианска вълна.
Използва способностите си внимателно — страхуваше се да не привлече вниманието на мъжете в черно. Тълпата отстъпи, образувайки пътека към близкото тресавище и към недалечните зелени гористи хълмове.
Страх… Единият от двамата оковани, препъващи се затворници изпитваше жалък страх — същата паника, която преследваше Крейк в пустинята. И другият пленник не таеше никаква надежда, но в сърцето му се надигаше неясен бунт, отчаяна воля да отвърне на удара с удар. И Крейк изпита желание да му помогне.
Някакви мъже, облечени в кожени елеци и без качулки, наобиколиха затворниците. Когато се отдръпнаха, Крейк видя, че бяха накъсали бозавите одеяния, висящи по телата им. Срамът, който изпитваше по-дребният пленник, бе заличил страха. Веднага разпозна пола му по извивките на бялото тяло. Момиче, при това съвсем младо. С рязко движение на главата си тя разпусна дългата си черна коса, която покри голотата й. Крейк пое дълбоко дъх, както бе направил, преди да се хвърли в каньона. Побърза да се прикрие зад един храст.
Черните качулки бързо започнаха да чертаят някакви знаци и линии в праха и много скоро изрисуваха сложна фигура около краката на пленниците.
След това подхванаха монотонна песен, към която се присъедини и тълпата. Крейк видя как ужасът, обхванал мъжа, го обгърна като облак. Монотонните извивки на песента само усилваха яростта на жената и есперианецът усети почти осезаемо как тя насочи волята си срещу огромното множество.