Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
III
Пушекът се разреди. Крейк закрачи по дъното на реката. Беше се отдалечил от пожара, но не и от опасността. Плувайки срещу течението, бе стигнал до каменен свод. От двете му страни се издигаха тумбести кули. Бяха по-величествени от всичко, което бе успял да зърне в Сампур. Огледа ги по-отблизо и установи, че това са руини. В стените покрай водата зееха дупки, а на върха на по-отдалечената кула бе поникнал зелен храст.
Крейк стъпи на сушата и си проправи път нагоре по стръмния бряг, като се хващаше за гъсто поникналите храсти и лози, които никой грижлив стопанин не би оставил да растат свободно. Излезе на покрита с обли камъни тераса, осеяна с туфи неподдържана трева, и усети сладникавия мирис на гниене, който го накара да заобиколи основата на кулата и да погледне надолу към простиращата се навътре в реката обширна площадка. Беше отрупана с малки кошници и чаши, някои от тях направо се бяха разпаднали. Други изглеждаха по-нови, но всички бяха пълни с остатъци от разлагаща се храна.
Озадачен, Крейк се върна при постройката. Камъните не бяха дялани, но въпреки това огромните блокове, от които бе изградена основата, прилепваха така плътно един към друг, че между тях не можеше да проникне дори острието на джобно ножче. Нямаше никакви орнаменти, нито каквото и да е друго, което да намали внушението за потискаща, груба сила.
Дървената порта бе проядена от червеи и цялата бе изпотрошена. Крейк постави длан върху нея и моментално разбра кой беше настоящият повелител на крепостта. Ръцете му отскочиха към лицето, сякаш някой се бе опитал да му нанесе удар с юмрук. Вълна от див ужас и мрачна закана го изблъска назад. Но не по-далеч от ръба на павираната площадка пред вратата.
Прие мрачното предизвикателство, усетил, че то не е оръдие на нечия активна воля, а следствие от натрупаните вътре емоции. Пък и знаеше как да се защити от такъв пасивен враг. Отчупи суха вейка от един храст, усука снопче изсъхнала трева около него и се получи нещо като факла. Отскочила от пожара тлееща тресчица му послужи за огниво.
Крейк блъсна с рамо потъналите в прах останки на дървената врата и тя зейна широко отворена. Светлина срещу мрак. Вътре се спотайваха отхранените от нощни страхове сенки на тъмнината.
Празна кръгла стая — гола, само няколко строшени греди се търкаляха по пода — и стъпала, които стърчаха в стената, правеха завой и изчезваха нагоре. Крейк вдигна високо факлата, за да огледа самото място, а не да изследва заплахата, която то криеше в себе си.
Хората, които бяха издигнали крепостта, притежаваха еспериански умения. Но ги бяха използвали с нечестиви намерения. Той усети ужаса и отчаянието, заключени тук — тях неговата раса винаги бе смятала за зла сила.
И Крейк се залови за работа. Затопли и освети всяко мрачно и студено кътче. След това започна да вселява спокойствие. Така, както с представата си за тичащото момиче изтри видението на кошутата, сега разпръсна спокойствие и надежда в невидимите облаци от натрупано страдание. Сивите бойници в каменната стена пропуснаха широки потоци слънчева светлина.
Не срещна никаква съпротива. Ужасът сякаш се просмука на вълни през пода. Сега в стаята се усещаше влажният дъх на плесен и миризмата на гниещата под прозорците храна, но ужасът и заплахата бяха отстъпили.
Крейк се усети изтощен и отпаднал. И учуден. Защо се захвана с всичко това? Защо му трябваше да прочиства една срутена крепост?
Въпреки че мястото си имаше своите предимства. Оттук можеше да наблюдава движението по реката. Макар в момента това да не представляваше особен интерес за него. Единственото, от което се нуждаеше, беше малко храна…
Върна се при скалата с разложените остатъци и внимателно закрачи между тях. Близо до самия ръб откри глинен съд с едро смляно жито и кошница с повехнали листа, в които бяха увити презрели малини. Изгълта ги на големи хапки.
В кулата си направи легло от трева и запали огън. Приклекна до пламъците и изпрати сонда. Дива котка пиеше вода от реката. Контактът с кръвожадния звяр го накара да потръпне. Една хищна нощна птица му помогна да опипа околността. Натъкна се на дребни хищници и на спотайващи се от тях жертви. Но нито следа от човешко същество.
Беше толкова уморен, че не можа да заспи. Усещането, че трябва да направи нещо, не го оставяше на мира. От време на време добавяше съчки в огъня. На разсъмване задряма и се събуди внезапно. Чу над главата си писък и в празната кула отекна пърхане на криле.