Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Крейк се задъха. Гледката беше непоносима! Мъжът се свлече на земята, ръцете и краката му се издължиха, обгърнати от мъгла, и се покриха с червеникавокафява кожа. Главата му странно се издължи и върху нея изскочиха рога. Там стоеше не човек, а елен с широко разклонени рога.
А момичето…?
Нейното преображение настъпваше по-бавно. Започна, но след малко спря. Черните качулки постепенно я подчиняваха на енергията си, налагайки й формата, която си представяха. Тя се опитваше да устои. Но накрая след елена по пътеката към гората затича бяла кошута. Профучаха край храста, зад който се бе снишил Крейк, и очите му проникнаха зад илюзията. Никакъв червен елен и бяла кошута, а мъж и жена, побягнали да спасят живота си, макар сърцата да им подсказваха, че това бягство е безнадеждно.
Смътно съзнавайки защо го прави и на кого би могъл да помогне, Крейк тръгна след тях, сигурен, че мисловната връзка ще му служи за водач.
Беше достигнал тъмните сенки на дърветата, когато откъм града се дочу звук. Тръбният зов бе предназначен за съществата, които следваше, не за него. Ловджийски рог! Значи и в този свят имаше бегълци и ловци. Взе твърдо решение да помогне на бегълците.
Едва ли би било достатъчно само да върви по следите на елена и кошутата. Липсваха му оръжия. А уменията, които притежаваше, не бяха успели да го спасят в света, от който бе пристигнал. Но там беше зависим от преследвачите си, те му пречеха, там по рождение му бе жестоко отредена ролята на жертва. Тук не беше така.
Есперианската енергия… Крейк облиза сухите си устни. Илюзията беше толкова съвършена, че за малко да го заблуди. Дали бе възможно да разруши овеществената представа с представа? Зловещият зов на ловджийския рог отново прониза ушите му и той усети пулса си в слепоочията. Страхът на бегълците отекна в него.
Провирайки се между дърветата, Крейк се съсредоточи върху своята представа. Пред него не пристъпваше никаква кошута, а стройната, млада фигура, която бе зърнал за миг, щом от нея смъкнаха грубото платнище, преди да разпусне воала на косите си. Никаква кошута, а жена. И не препускаше на четири копита, а тичаше на двата си крака с развяна зад гърба коса. Никаква кошута, а девойка!
В мига, в който представата изплува ясно в съзнанието му, той установи контакт. Сякаш го поръсиха морски капчици — хладни, ситни, освежителни. Връзката мигновено прекъсна и отново се възстанови.
— Кой си ти?
— Този, който те следва — отзова се той, без да изтрива картината на тичащата девойка от съзнанието си.
— Не ме следвай повече, направи каквото трябва!
Избликът на радост и чувството за избавление бяха толкова могъщи, че той спря. И контактът прекъсна.
Крейк замята като обезумял сонди във всички посоки. Заобикаляше го мъртва стена. Изгубил ориентация, допря ръка до грапавата кора на най-близкото дърво. Наоколо имаше само дървета и мисълта му се блъскаше само в тях. Какво да прави сега?
Отговорът дойде отвън. Връхлетя го вълна на панически ужас. Но този път той бе обхванал пернатите и косматите обитатели на гората. До него достигаха само последните слаби вълнички.
Пожар! Само тази мисъл пулсираше в птичите и в животинските мозъци. Пожар, който поглъща една след друга короните на дърветата и прорязва широка просека през гората. Крейк закрачи на запад, отдалечавайки се от опасността.
Мерналата се пред очите му сърна го накара да извика, но в същия момент разбра, че това не е представа, а реалност. Някакви дребни животни се прокрадваха на бегом през високата трева. Изприпка лисица, оглеждайки го с цепнатите си очи. Покрай лицето му прелитаха птици, а зад тях започна да се усеща миризмата на пушек.
Огромна маса от плът, мускули и козина изръмжа и се надигна пред него. Но Крейк не изпитваше страх от животни. Застана пред едрата червеникава мечка, тя заскимтя, затътри лапи и се отдалечи. Все повече същества пресичаха пътя му или притичваха на почтително разстояние от него.
Инстинктът доведе тях и Крейк до брега на една река. Вълци, сърни, мечки, диви котки, лисици и всякакви горски обитатели прииждаха към спасителните води. Една котка изфуча срещу изпречилата й се водна повърхност, но след това скочи и заплува. Крейк тръгна бавно покрай брега. Пушекът ставаше все по-гъст и все повече животни се измъкваха от гората и се спускаха към водата. Но защо не се появяваше кошутата?
Изпрати нова сонда, но наоколо беше пусто. Дълъг огнен език изпепели изсъхнала фиданка като предупреждение за приближаващата стихия. Крейк изкрещя, когато един въглен опърли кожата му, и се хвърли във водата. Но не заплува напряко, а нагоре по течението, надявайки се да заобиколи пожара и да открие загубената следа.