Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
IV
Докато Крейк си намери удобно място за наблюдение, момичето бе застанало в центъра на каменния пръстен. Отвън бе приклекнал мъжът с отпусната на коленете глава. Тя го гледаше, без да променя непроницаемия израз на бледото си лице. Сложи ръка върху сплъстената му чорлава коса. От докосването той се изви по същия начин, както от ударите на камшика, чиито морави белези личаха по гърба и слабините му. После надигна глава и от гърлото му изскочи печален животински вой. Жестът й го укроти и той се премести по-близо до нея, сякаш търсеше облекчение за страданията си.
Черните качулки стесниха кръга. Крейк беше безсилен да им въздейства по някакъв начин. Не успяваше да проникне в мислите им, но долавяше техните чувства. И есперианецът се отврати от зверската им кръвожадност, насочена срещу двамата на скалата.
Облечените в черни елеци слуги също пристъпиха напред. Голият мъж се просна на земята с глухи стонове. Но момичето вдигна непокорно глава и ги погледна право в очите. Крейк поиска да й се притече на помощ. Имаше ли време да се спусне по канарата? Стиснал зъби, за да преодолее болката в рамото, есперианецът тръгна, ограден от мисловен щит, рехав като мрежа.
Видя точно пред себе си един конник от стражата. Животното го усети и запристъпва неспокойно, но Крейк го укроти. Никога не му се бе налагало да действа така, както през последните няколко дни — нямаше никакви планове и се надяваше единствено на шанса и на съдбата.
Противниците й бяха насочили волята си срещу нея и тялото й се белееше разпънато върху черната скала.
Мъглата се усука като Вихрушка, полузастина в някаква чудовищна форма и се изпари мигновено. Изсъхнала туфа трева припламна с пукот и подплаши понитата, които зацвилиха и взеха да рият с копита. След секунда над изпепеленото петно се издигаше само бледа струйка дим. Представи и реалност — Крейк гледаше втренчено. Тази мълниеносна битка на две съзнания бе толкова странна и непонятна за него. Но усещаше, че могат да сломят съпротивата й, когато си пожелаят, и че последните й обречени усилия са част от тяхното забавление и от нейното наказание.
И Крейк, който беше убеден, че никога повече няма да изпита омраза, подобна на онази, която бе изпитал към раболепната „хрътка“, усети как обзелата го ярост се превръща в стоманена непоколебимост.
Момичето се свлече на колене и като притискаше все така косата около тялото си, изгледа с презрение мъчителите си. Мъжът, чиято магия я бе довела тук, запълзя по корем към тях, загубил човешкия си облик.
Двама от стражата го вдигнаха рязко във въздуха. Той увисна в ръцете им със застинала в идиотска усмивка уста. Най-близката до него Черна качулка замахна. Проблесна острието на секира и се чу глухият пукот на строшена кост. Стражите захвърлиха тялото към нея и окървавената глава едва не удари момичето.
Тя се сгърчи в последно отчаяно усилие да превъзмогне силата, която я приковаваше към скалата. Стражите се приближиха бавно към нея. Единият сграбчи косата й и силно я дръпна нагоре.
Крейк се разтресе. Страданието й проникна в него. Трябваше най-после да направи нещо. Най-накрая мозъкът му заработи.
Понитата започнаха да рият с копита и се вдигнаха на задните си крака, подивели от страх. Една Черна качулка се извърна, за да ги укроти, но собственият му кон го захапа и го стъпка с копита. Стражите се разкрещяха, но виковете им заглъхнаха в цвиленето на обезумелите животни.
Крейк не помръдваше, контролираше бунта им. Стражът, който я бе хванал за косата, замахна с ножа си и я отряза. В този момент тя се размърда. Ножът изскочи от ръката му, косите й се усукаха около китките му, а острието се заби в гърлото му и той рухна на земята.
Понитата повалиха още една Черна качулка и я превърнаха в кървава пихтия под копитата си. Буен пламък избухна изпод земята и се разпадна на огнени кълба, които се разпръснаха във въздуха и се търкулнаха по пръстта.
Есперианецът облиза устни — това не беше негово дело! Животните и без това бяха полудели. Момичето се бе изправило на крака. Преди Крейк да успее да я достигне с мисълта си, надигналата се вихрушка от мъгла я отнесе заедно с огнените кълба. Контактът им отново прекъсна — от нея нямаше и помен.