Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Нямаше да продължи кой знае колко — славей може ли да пее в клетка? Рано или късно щеше да постъпиш като мен — да избягаш от позлатената клетка — а ние можем да чакаме.
— Значи си бил бард в гилдията? — Имаше чувството, че го е знаела отдавна. — Никога не съм чувала името Талейсен, а щом „Елегията“ е твоя…
— Смених името си, когато си върнах свободата. Пък и надали го помниш…
— Така ли мислиш? Или пак се правиш на скромен? — отметна разкошната си черна коса Гуена. — За твоите синини се грижи самият майстор бард Меридън.
— Меридън? — опули очи Рюн, без да откъсва поглед от него, докато той се закашля разсърден. — Но… но… аз мислех, чувала съм, че майстор Меридън се е оттеглил в уединение…
— Гилдията не би искала да се разчуе, че е била пренебрегната заради сбирщина цигани жонгльори, нали? — уточни върлинестият.
— И така, мога ли да се надявам, че ще дойдеш при нас, Рюн? — попита я тихичко човекът, когото тя познаваше като Талейсен.
— Бих искала… но не мога — отговори отчаяно Рюн. — Как ще си изкарвам прехраната? Ще минат месеци, преди ръката ми да заздравее. А и инструментите ми стават само за подпалки. — Поклати глава и сълзите й потекоха. — Не бяха кой знае какво, но бяха всичко, което имах. Трябва да се върна вкъщи — ще ме вземат в кръчмата. Все ще мога да въртя шиша и да пълня чашите и с една ръка.
— Ей, момиче, не чу ли какво ти каза Ердрик? Ние се грижим един за друг — ще се грижим и за теб, докато се изправиш на крака.
Възрастният мъж я потупа по рамото и побърза да й намери носна кърпа, когато тя ги огледа един по един, повярва им и заплака.
— Колкото до инструментите… — Талейсен изчезна и щом се върна, хълцанията й бяха стихнали. — Признавам, че ми олекна от това, което чух. Страхувах се да не си прекалено привързана към своите нещастни, вече бивши приятели. Ако беше казала: „Стават само за подпалки, но аз ги обичах“, нямаше да знам какво да направя. Но „бяха всичко, което имах“ е съвсем друга песен. Какво ще кажеш за тази двойка?
Цигулката и лютнята, които остави в скута й, не бяха нови, нито пък бяха като позлатените, гравирани и натруфени красавици, с които се фукаха музикантите от гилдията, но притежаваха своя собствена скромна красота — красотата на мекото дърво и на чистите линии. Рюн подръпна струните им и отново се разрида. Звучността бе великолепна — топла и изящна — такива инструменти не бе мечтала дори да докосне, камо ли да притежава. Когато сълзите й изсъхнаха, изпи лекарствата, намазаха й раните и запознанствата приключиха, Рюн остана насаме с Талейсен — или Меридън — макар повече да харесваше името, с което го познаваше от самото начало. Другите спуснаха завеските си и малкото й ъгълче стана приятно и уютно.
— Ако ме приемете… — каза свенливо тя.
— Хубава работа! — засмя се той. — Не ти ли стана ясно, че правим всичко възможно да те прикоткаме? Ти вече си една от нас, Рюн. Сега не можеш да ни избягаш!
— В такъв случай какво трябва да правя?
— Първо, трябва да оздравееш. Второ… виж какво, при нас няма чираци. Бога ми, не са малко нещата, които владееш великолепно, няма защо да спорим! Би могла да ни даваш уроци по цигулка, да речем…
— Но аз — тя изглеждаше смутена и разочарована — исках да постъпя в гилдията, за да уча! Не мога нито да чета, нито да пиша ноти, има толкова инструменти, на които не мога да свиря…
Още малко и пак щеше да се разплаче.
— А как ще се науча, ако нямам майстор, при когото да чиракувам?
— Стига! Стига! Не ти разрешавам да ревеш и да хленчиш повече, достатъчно ми се струпа за днес! — прекъсна я припряно той. — Ако непременно държиш да си чирак, нищо не ти пречи. Аз ставам ли за майстор?
Рюн не можа да пророни дори думичка, а само кимна.
— Боже Господи, заради теб ще стана лъжец, защото съм се заклел никого да не правя свой чирак! Чакай малко. — Той изчезна зад завеската и след малко се върна с мъничка арфа. — Ето… На нея можеш да свириш и с една ръка — тъкмо докато се научиш, ще бъдеш достатъчно заета и няма да ти остане време за сълзи. Отнасяй се внимателно с нея — тя е първият ми инструмент и заслужава уважение.
Онемяла от страхопочитание, Рюн подхвана арфата със здравата си ръка като бебе.
— Сутринта ще изпратим някой да донесе нещата ти от там, където си ги скрила. Облегни се удобно — я виж ти, аз съм бил истинска болногледачка.
Талейсен й помогна да се настани върху възглавниците, зави я с одеялата и премести двата й — не, вече три — нови инструмента на безопасно място, но така, че да ги вижда. Знаеше, че гледката й действа успокояващо.
— Ще ти намерим дрехи и всичко, каквото трябва. Приспивателното, което ти дадоха, след малко ще те унесе. Но запомни едно нещо, преди да задремеш. Няма да ти е лесно да ми слугуваш. Няма да ти разреша да си прахосваш времето, ясно ли ти е! Утре сутрин се заемаш с първата си задача. Започваш да ме учиш — очите му светнаха от искрено нетърпение — на песента за призрака!