Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Срещна първия мъж след около половин километър и се наслади на смаяното му изражение. Но след краткотрайната първоначална изненада човекът не изглеждаше особено поразен. Беше нисък, с тъмна кожа и с черна, ситно къдрава брада, вързана на сноп на върха на брадичката му. Носеше гамаши и бе облечен в опасан с каиши кожен елек. Кръстът му беше пристегнат с изпъстрен с ярки рисунки широк ремък, на който висяха къс меч и почти толкова дълъг нож. Островърхата шапка от бяла коприна бе прихлупена толкова ниско, че козирката почти скриваше очите му, а ивицата плат отзад падаше като наметка върху раменете му.
— Големи благодарности, Всемогъщи.
За Крейк тези думи прозвучаха като чупене на съчки, но той направо разчете мисълта му.
След като го огледа по-подробно, човекът се намръщи смутено, а след още миг нерешителното му изражение стана враждебно.
— Разбойник! Махай се, рогати! — странно преплете два пръста той. — Твоите проклятия не могат да ни застигнат…
— Не бързай да отсъждаш, Алфрик…
Дошъл беше Първият търговец. И той беше облечен в кожи, но върху токата на колана му имаше голям скъпоценен камък, а ръкохватките на меча и ножа, както и знакът, закрепен на видно място върху предната част на жълточервената му кожена шапка, бяха от скъпоценен метал.
— Това не е местен разбойник.
Първият огледа внимателно есперианеца, сякаш беше пони, което му предлагаха да купи.
— Такъв не би използвал силата си, за да ни помогне. Дори и да е рогат, по-различен е от всички, които съм срещал.
— Не съм това, за което ме мислите… — изрече бавно Крейк, нагаждайки думите си към чуждоземния им език.
— Той говори истината — кимна Първият. — И не иска да ни причини зло — същото казва и слънчевият камък.
Той докосна с ръка знака върху шапката си.
— Той не идва със зло, Алфрик, а желае да ни помогне. Истината ли казвам, пустиннико?
Крейк излъчи максимално силен поток доброжелателство. И те като че ли го усетиха.
— Ето — аз усещам как използва силата си! — избухна Алфрик.
— Той притежава сила — възпря го Първият. — Но нима се опитва да подчини съзнанието ни, след като би могъл да го направи? Ние сме си същите. Не, той не е изменник като онези Черни качулки. Ела!
Той кимна на Крейк и есперианецът го последва заедно със стадото зад гърба си, а когато влязоха в лагера, мъжете се втурнаха към понитата, за да нагласят товара върху гърбовете им.
Първият взе поставения върху тлеещите въглени трикрак глинен съд и отсипа от течността в голяма паница. Крейк отпи жадно от къкрещото питие. След това Първият постави ръка на гърдите си.
— Аз съм Калуф от Децата на Ной, презморски търговец и майстор ловец. Искаш ли, Всемогъщи, да тръгнеш с нас в този път?
Крейк кимна. Може би всичко това беше някакъв налудничав сън. Но искаше да го досънува до края. Един ден, прекаран с кервана, и възможността да научи някои неща от тези мъже сигурно биха му подсказали какво точно се бе случило с него и къде се намира сега.
II
Дните станаха два, а след това — три. Новите му другари се отнасяха към способностите му като към нещо обичайно и дори сами искаха услуги от него. А според представата, която си изгради с тяхна помощ за света им, той ни най-малко не приличаше на неговия.
Първото му впечатление за огромен континент с владения, разхвърляни на големи разстояния, се запази, формата на управление беше феодална и отделните дребни владетели господстваха над по-низши по потекло поданици.
Калуф и хората му се отнасяха презрително към своите клиенти. Родината им се намираше на югоизточното крайбрежие и те осъществяваха сериозна презокеанска търговия в няколко пристанищни града, като запазваха най-доброто за крайморието, а остатъците продаваха из полудивашката вътрешност на континента. Крейк, който все по-свободно използваше грубоватата им реч, задаваше множество въпроси, на които Първият отговаряше охотно.
— Тези планинци не правят никаква разлика между фината салудианска коприна и нашите груби кормониански тъкани — повдигаше презрително рамене той, изумен от подобно невежество. — Защо да предлагаме салудианска коприна, когато можем да продадем кормониански платове на същата цена и клиентът да остане доволен? Може би ако всичките тези владетелчета изобщо някога престанат с вечните си караници и заживеят в мир, ще могат да пообиколят малко свят, да дойдат сами в Ларуд и в другите градове на Децата на Ной — чак тогава ще престанем да печелим от второкачествени стоки.