Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Все така замаян, Крейк се изправи, зашляпа към брега и легна зъзнещ върху пясъка, за да сгрее ожуленото си тяло на слънчевите лъчи. Какво бе станало? Опитът да проумее случилото се предизвика същата болка в главата му, каквато му причиняваха и хипнотичните сонди на „хрътката“.
Есперианската „хрътка“! Крейк се надигна и усети, че го връхлита старата паника. Отначало предпазливо, след това все по-настойчиво опипа с мисълта търсач близката местност. Имаше живот в изобилие. Провери, класифицира и отмина проблясъците на разум, които се срещаха на всяка крачка — животни, птици, речни обитатели. Но нямаше и следа от близка до неговата интелигентност. Свят пустиня без хора, докъдето се простираха есперианските му възможности.
Крейк се отпусна. Нещо се беше случило. Но той се чувстваше прекалено изтощен, за да се помъчи да размисли какво точно. Достатъчно му беше, че се е спасил от смъртта, която сам бе избрал, и че е отсам, а не оттатък.
Непохватно се изправи на крака. Пак е късен следобед, помисли си той. А подслон, храна? Тръгна покрай реката. Намери изпопадали под храстите малини и докато ги гълташе лакомо, покрай него прелитаха птици. След това приклекна до страничен подмол, хвана една риба с голи ръце и я изяде сурова.
Брегът се издигаше полегато и на известно разстояние се виждаше началото на клисура. Когато се изкачи на височината, забеляза пушеците на далечни огньове. Бяха четири, разположени във формата на квадрат!
Насочи към тях сонда. Да, хора! Чуждоземци. Не беше ловджийска хайка. Гледката на огньовете и на разположения около тях лагер му подейства успокоително. Но той беше есперианец, което значеше чужденец, при това беглец. И не посмя да продължи нататък.
Върна се по обратния път до реката и се спусна в малка падинка до брега. Провери машинално околността. Не откри нищо освен животни. И със смъртно изтощени ум и тяло най-после заспа.
Когато се събуди, още не беше съмнало. Размърда изтръпналите си ръце и се протегна. Първата му мисъл бе да научи колкото може повече за лагера. Изкачи се отново до наблюдателния си пост, примижа срещу ранната зора и изпрати сонда.
Хората в този лагер идваха от много далеч. И не бяха ловци. Търговци! Крейк избра един измежду тях и научи подробностите за някаква предстояща сделка. Търговски керван от други краища. Попивайки нетърпеливо отделни мисли и откъслечна информация, есперианският беглец започна да изпитва все по-острото усещане, че тези хора са му напълно чужди. Стадо животно носеше багажа им и абсолютно нищо не подсказваше наличието на каквито и да е машини. Той преглътна от изумление — беше… беше попаднал в някакъв друг свят!
Търговци, прекосяващи безлюдни пространства. Безлюдни пространства ли? Макар предишния ден да го бяха заклещили в пустиня, земята, която бе напуснал най-неочаквано, изобщо не можеше да се нарече безлюдна. Напротив, тя беше свърхнаселена поради многото отровени по време на войните райони, в които не можеше да стъпи човешки крак.
Но тези обитатели на друг свят му създадоха представата за обширни пусти територии, в които само тук-там се срещат отделни относително цивилизовани участъци. Крейк тръгна бързо. Те се заеха да развалят лагера. И впечатлението за безлюдна земя, която му внушиха, го накара да последва кервана.
Нещо ставаше! Беше се появила някаква заплаха — животните от кервана панически се разбягаха. В съзнанието му изникна поразително ярка картина на някакво съскащо гущероподобно същество, което не познаваше. Опасност на четири люспести крака. Порази го ужасът, който изпитваха тези хора. Телепатичната енергия, която възникна помежду им, го смая. Гущероподобното бе умъртвено. Но стадото се бе разпръснало. Трябваха им часове, за да го съберат отново. Гневът на водача беше толкова силен, та Крейк изпита усещането, че е застанал пред него и чува бурните му оплаквания.
Есперианецът се усмихна едва забележимо. Сякаш самата съдба му изпращаше редкия шанс да спечели благоразположението на тези странници. Прекъсна връзката си с хората и хвърли наоколо няколко сонди като рибар, който мята мрежата си във водата. Едно обезумяло от страх животно, после друго — внушаваше, успокояваше, подчиняваше ги на волята си. След няколко минути чу глухия тропот на копита върху мъхестата растителност — животните вече не препускаха като обезумели. Някакво чифтокопитно — нещо средно между пони и кон, върху чиято матова кожа между буйната грива и основата на опашката изпъкваше ярка черна ивица — го приближи и изцвили въпросително. След това тръгна след Крейк и зад него едно подир друго се присъединяваха и останалите, докато накрая есперианецът поведе след себе си цялото укротено стадо бегълци.