Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Мислех, че ще я отпечаташ чак следващата седмица. По дяволите… Трябва да отворим бутилка вино, като се приберем. Поздравления, докторе!
Той се наведе и отново я целуна по бузата.
– Спокойно, ще стана доктор чак след три седмици. Стой мирно, докато шофирам!
Даг Свенсон се разсмя. След това отново стана сериозен.
– Между другото, ще ти помрача малко радостта… Преди около година интервюира едно момиче, Ирина П.
– Ирина П., 22-годишна, от Санкт Петербург. Пристига за първи път тук през 1999 г. и се връща още няколко пъти. Какво за нея?
– Днес срещнах Гюлдбрансен – полицая, който води разследването на бордея в Сьодертеле. Прочете ли миналата седмица, че са открили труп на момиче по течението на канал Сьодертеле? Във вечерната преса имаше заглавия, посветени на това. Била е Ирина П.
– Не, колко ужасно!
Преминаха край Сканстул[30] в мълчание.
– Пиша за нея в дисертацията си – рече Мия Бергман накрая. – Присъства там под псевдонима Тамара.
Даг Свенсон отвори дисертацията From Russia with Love на частта с интервютата и я заразлиства, докато не стигна до това на Тамара. Прочете го съсредоточено, докато Мия караше покрай площад Гулмарсплан и Глубен[31].
– Доведена е тук от някого, когото наричаш Антон.
– Не мога да използвам истински имена. Предупредиха ме, че е възможно да бъда критикувана по този пункт по време на самата защита, но въпреки това не мога да назова момичетата. В противен случай бих изложила живота им на риск. Следователно няма как да назова и клиентите им, защото така ще могат да се досетят с кои от момичетата съм говорила. Затова във всички случаи съм използвала само псевдоними и съм премахнала всички специфични детайли, които биха могли да доведат до идентифицирането им.
– Кой е Антон?
– Най-вероятно се казва Зала. Така и не можах да установя самоличността му, но мисля, че идва от Полша или от Югославия и че истинското му име е съвсем друго. Разговарях с Ирина П. четири-пет пъти и тя го назова едва последния път. Опитваше се да подреди живота си и смяташе да се откаже, но страшно много се страхуваше от него.
– Хм – продума Даг Свенсон.
– Какво?
– Чудя се… Попаднах на името Зала преди около седмица.
– Къде?
– Докато разговарях със Сандстрьом – проклетия журналист курвар. По дяволите. Той е пълен боклук.
– Как така?
– Дори не е истински журналист. Списва рекламни вестници за някакво предприятие. Ала е обсебен от доста извратени сексуални фантазии, включващи изнасилване, което пресъздава с онова момиче…
– Знам. Аз я интервюирах.
– А видяла ли си, че е направил оформлението на информационна брошура за болестите, пренасяни по полов път, за Института за национално здраве?
– Това не ми беше известно.
– Говорих с него миналата седмица. Той, разбира се, бе напълно сломен, когато му представих цялата документация и го попитах защо търчи по малолетни проститутки от Източния блок, за да задоволява извратените си фантазии. Постепенно обаче ми даде обяснение.
– Така ли?
– Сандстрьом е изпаднал в такава ситуация, че вече не просто плаща за проститутки, а и работи за секс мафията. Даде ми имената, които знаеше, и Зала беше между тях. Не каза нищо по-специално за него, но самото име е доста необичайно.
Мия Бергман му хвърли бърз поглед.
– Не знаеш ли кой е той? – попита Даг Свенсон.
– Не. Така и не успях да установя самоличността му. За мен той съществува единствено като име, което срещам от време на време. Момичетата, изглежда, ужасно се страхуват от него и отказват да разкажат каквото и да било повече.
ГЛАВА ДЕВЕТА Неделя, 6 март – петък, 11 март
ДОКТОР А. СИВАРНАНДАН се бе запътил към трапезарията, но спря, когато откри Холгер Палмгрен и Лисбет Саландер. Те седяха наведени над една шахматна дъска. Лисбет идваше веднъж седмично, обикновено в неделя. Пристигаше винаги към три часа и играеше шах с адвоката в продължение на няколко часа. Тръгваше си към осем, когато Палмгрен трябваше да си ляга. Лекарят бе забелязал, че тя в никакъв случай не се държеше уважително с него, нито пък го третираше като болен – даже напротив, двамата май непрекъснато се посдърпваха и тя дори го оставяше да я обслужва, като ѝ носи кафе.
Д-р А. Сиварнандан сбърчи вежди. Не можеше да разбере тази странна девойка, която се определяше като приемна дъщеря на Холгер Палмгрен. Тя имаше особен външен вид и беше изключително подозрителна към околните. Бе абсолютно невъзможно да се шегуваш с нея.
Също толкова невъзможно бе и да водиш обикновен разговор. Веднъж я попита какво работи, но тя му отвърна уклончиво.
Няколко дни след първото си посещение Лисбет се върна с купчина документи, които удостоверяваха създаването на фондация с идеална цел, която да подпомага болничното заведение със средства за рехабилитацията на Холгер Палмгрен. Председател на фондацията бе някакъв адвокат с адрес в Гибралтар. Управителният съвет се състоеше от един член, който също беше адвокат с адрес в Гибралтар, както и от ревизор на име Хюго Свенсон, живеещ в Стокхолм. Фондацията разполагаше с фонд от 2,5 милиона крони, които д-р А. Сиварнандан можеше да използва както намери за добре, но в съответствие с целта на фондацията. Тоест с парите трябваше да бъдат осигурени всички необходими грижи на Холгер Палмгрен. За да може да използва фонда, Сиварнандан трябваше да поръча съответната сума на ревизора, който след това отговаряше за изплащането ѝ.