Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Жената пребледня.
— Съжалявам, Ваше Сиятелство. Не съм чула! Не са ми казали…
— Шшшт, всичко е наред — успокои я Шалан. — Ще поискаш да идеш при нея и да й кажеш какво си направила. Тя винаги забелязва дали вещите са местени. По-добре ще е за теб да отидеш при нея и да обясниш.
— Д-да, Ваше Сиятелство — жената отново се поклони.
— Всъщност — рече Шалан заради едно хрумване, — трябва да идеш сега. Няма смисъл да отлагаш.
Възрастната жена въздъхна.
— Да, разбира се, Ваше Сиятелство. — Тя се оттегли. След миг външната врата се затвори и заключи.
Шалан скочи, смъкна Превръщателя от ръката и го пъхна в кесията. Бързо излезе. Сърцето й препускаше. Странният глас беше забравен. Тя улови възможността да надзърне в стаята на Ясна. Нямаше вероятност да открие нещо полезно за фабриала, но не можеше да пропусне сгодния случай — не и когато можеше да се каже, че прислужничката е разместила вещите.
Съвсем бегло изпита вина. Вече беше откраднала от Ясна. В сравнение с това надзъртането в стаята беше нищо.
Спалнята беше по-голяма от тази на Шалан, ала и тя изглеждаше тясна заради неизбежната липса на прозорци. Половината място се заемаше от леглото на Ясна, четириного чудовище. Огледалото беше на отсрещната стена, до тоалетната масичка, откъдето Шалан беше откраднала Превръщателя. В стаята имаше още само скрин и писалище. От лявата му страна бяха натрупани книги.
Шалан никога не беше успявала да надзърне в бележките на Ясна. Може би беше записвала нещо за Превръщателя? Шалан седна пред писалището, припряно дръпна горното чекмедже и разрови четките за писане, въглените и хартията. Всички бяха спретнато подредени, а листовете бяха празни. В долното дясно чекмедже имаше мастило и празни тетрадки. В лявото пък имаше няколко справочника.
Оставаха й само книгите. Ясна би трябвало да носи повечето от тетрадките по време на работа. Но… да, тук бяха останали няколко. С трепкащо сърце, Шалан взе три тънки книжки и ги сложи пред себе си.
Бележки за Уритиру, гласеше надписът в първата. Явно тетрадката беше пълна с цитати от различни намерени от Ясна книги и бележки върху тях. Всички се отнасяха до това място, Уритиру. По-рано принцесата го беше споменала на Кабсал.
Шалан остави тетрадката настрани и надзърна в следващата с надеждата да намери нещо за Превръщателя. Тя също беше изпълнена от край до край, но нямаше заглавие. Шалан отвори на различни места и прочете някои бележки.
„Онези от пепел и огън, които убиваха безмилостно на рояци пред очите на Вестителите…“ Записано в Масли, страница 337. Потвърдено от Колдвин и Асава.
„Отнемат светлината, където и да се промъкнат. Обгоряла кожа.“ Кормшен, страница 104.
В записите на детски народни приказки Инниа говори за Пустоносните, които са „Като бурята, която неизменно идва, ала винаги е неочаквана.“ Думата „Опустошение“ е употребена два пъти във връзка с идването им. Виж страници 571, 59 и 64 от Приказки край огнището.
„Те се меняха, дори докато се сражавахме с тях. Като сенки бяха, преобразяваха се бързо, както пламъкът танцува. Недейте ги подценява заради онова, което виждате в началото.“ Твърди се, че този откъс е от думите на Талатин, Сияен рицар от Ордена на Каменните. Източникът — Въплъщение от Гувлоу — обикновено се приема за достоверен, макар че цитатът тук е от препис на фрагмент от загубената Поема за седмата утрин.
И все в този дух. Страници и страници. Ясна я беше обучила да си води бележки така — когато тетрадката се изпълни, достоверността и полезността на всяка бележка може да се прецени и тя може да се препише в тетрадка по по-определена тема.
Шалан свъсено прегледа и последната тетрадка. Бележките вътре бяха за Натанатан, Ничиите хълмове и Пустите равнини. Събрани бяха наблюдения на ловци, изследователи и търговци, търсещи речен път до Нови Натанан. От трите тетрадки най-голяма беше тази за Пустоносните.
Пак Пустоносните. Много хора по селата шепнешком говореха за тях и за други чудовища от мрака. Стържещите или шепотите на бурята, или дори страшните нощни духчета. Строгите наставници бяха научили Шалан, че това са суеверия, измислици на Загубените Сияйни, който използвали приказки за чудовища, за да оправдаят господството си над човешкия род.
Ардентите пък учеха друго. Според тях Загубените Сияйни — наричани навремето Сияйни Рицари — са отблъснали Пустоносните във войната за Рошар. Според ардентите едва след разгрома на Пустоносните и оттеглянето на Вестителите е последвало падението на Сияйните.