Пътят на кралете (том II)

— Когато казах, че съм видял вътре в човека, не говорех за раните.

Отговорът на Лирин се позабави.

— Разбирам.

— Щеше да го оставиш да умре, ако не бях там, нали?

Мълчание.

— Защо не го направи? — попита Каладин. — Това щеше да реши толкова много проблеми!

— Не бих го оставил да умре. Все едно да го убия.

— Можеше да го оставиш да кърви и после да заявиш, че не си могъл да го спасиш. Никой нямаше да се усъмни. Можеше да го сториш.

— Не — отвърна Лирин, взрян в залеза. — Не можех.

— Но защо?

— Защото не съм убиец, синко.

Каладин се свъси.

Лирин сякаш гледаше някъде далеч.

— Някой трябва да започне. Някой трябва да излезе напред и да върши нещата правилно, защото е правилно. Ако никой не започне, останалите не могат да последват. Светлооките правят всичко по силите си да се избият и да убиват и нас. Другите още не са донесли Алдс и Милп. Рошоне просто ги е оставил там.

Алдс и Милп, двама от гражданите, участваха в лова, но не се върнаха с групата, която донесе двамата ранени светлооки. Рошоне бил толкова разтревожен за Рилир, че ги оставил на място, за да може да пътува по-бързо.

— Светлооките не ги е грижа за живота — продължи Лирин. — Значи мен трябва да ме е грижа. Това е още една от причините да не оставя Рошоне да умре. Не бих го оставил, дори и ти да не беше там. Макар че като те погледнах, се почувствах по-силен.

— Ще ми се да не беше така.

— Не бива да казваш такива неща.

— Защо не?

— Защото така, синко. Ние трябва да сме по-добри от тях. — Лирин въздъхна и се изправи. — Трябва да поспиш. Може би ще имам нужда от теб, когато другите се върнат с Алдс и Милп.

Нямаше голяма вероятност; двамата мъже може би вече бяха мъртви. Казваха, че раните им са много тежки. Пък и белогръбите още бяха там.

Лирин влезе, ала не повика Каладин.

Дали аз бих го оставил да умре?, чудеше се Каладин. Може би дори да помръдна ножа, за да го отпратя по-бързо по пътя му? От самото си пристигане Рошоне беше потисник, но дали това оправдаваше убийството му?

Не. Нямаше оправдание за прерязването на артерията. Ала какво задължаваше Каладин да помага? Да се въздържи да помогне не беше същото като да убие. Просто не беше.

Каладин премисли това по десетки различни начини, разсъждаваше върху думите на баща си. И откритието го потресе. Той искрено осъзна, че би оставил Рошоне да умре на операционната маса. Така щеше да е по-добре за семейството на Каладин; така щеше да е по-добре за целия град.

Някога бащата на Каладин се смя на желанието му да иде на война. И наистина, сега, когато Каладин беше решил да стане пълноправен лекар, мислите и действията му от по-ранните години изглеждаха детински. Но Лирин смяташе, че Каладин е неспособен да убие. Та ти не можеш да настъпиш кремлинг, без да се почувстваш виновен, синко, каза му той. Да забиеш копието в човек съвсем няма да е толкова лесно, колкото ти явно си мислиш.