Пътят на кралете (том II)

— Какво? — попита Шалан.

— Кралят следи зорко своите арденти. Двамата с брат Иксил мислят, че днес работя по каталозите.

Шалан усети, че се усмихва.

— Проваляте работата си за деня заради един пикник с мен?

— Да.

— Мислех, че от Вас очакват да прекарвате някое време с мен — каза тя и скръсти ръце. — Да пазите душата ми.

— Така беше. Но сред ардентите се намериха хора, които се тревожат, че малко прекалено се интересувам от Вас.

— Прави са.

— Ще дойда да Ви видя утре — додаде Кабсал и надзърна над шистокорите. — В случай, че не ме вържат да индексирам заглавия цял ден за наказание. — Той й се усмихна. — Ако реша да напусна ардентията, това е мой избор и не могат да ми забранят, макар да могат да опитат да ме отклонят. — Той се изниза, докато Шалан се готвеше да му каже, че си въобразява твърде много.

Не можа да изрече думите. Може би, защото тя самата вече не беше сигурна какво иска. Не трябваше ли да се съсредоточи върху помощта за семейството?

Досега Ясна вероятно беше открила, че Превръщателят й не работи, но не виждаше полза да разкрива това. Шалан трябваше да замине. Можеше да иде при Ясна и да оправдае желанието си да напусне с ужасното преживяване в уличката.

И все пак, никак не й се искаше. Донякъде това беше породено от Кабсал, но не той беше главната причина. Истината беше, че въпреки случайните оплаквания, тя обичаше учението. Дори след философското упражнение на Ясна, дори след дългите дни, прекарани в четене на книга след книга. Дори при объркването и напрежението, Шалан често се чувстваше по-удовлетворена от когато и да било. Да, Ясна съгреши, като уби онези мъже, но Шалан искаше да знае достатъчно за философията, за да може да посочи точните основания за мнението си. Да, ровенето в историческите свидетелства можеше да е тежко, но Шалан ценеше уменията и търпението, на които се научи при това; те със сигурност щяха да са й от полза в бъдеще, при нейните собствени задълбочени изследвания.