Пътят на кралете (том II)

Защо пък да си дава толкова труд? Защо просто не щракне капана и не разобличи Шалан като крадла? Обстоятелството, че не може да накара фабриала да работи, доведе Шалан до надхвърляне на разумните обяснения.

Спря да тананика и отвори очи. Пръчката не се беше променила. Толкова за този съвет, рече си Шалан и с въздишка остави пръчката настрани. Така се надяваше.

Изтегна се на леглото да почине и се вгледа в кафевия каменен таван, изсечен — като цялата сграда на Конклава — направо в планината. Тук камъкът нарочно беше оставен по-груб, за да наподобява свод на пещера. Беше доста красиво, по един изтънчен начин, който Шалан не беше забелязала досега. Цветовете и контурите на скалата се диплеха като вълни по повърхността на езеро.

Взе лист и почна да скицира шарките на скалата. Да се поуспокои с една скица, и пак щеше да се върне към Превръщателя. Може да го опита отново на другата ръка.

С въглена не можеше да представи цвета на различните слоеве, но можеше да улови омагьосващото им преплитане. Същинско произведение на изкуството. Дали някой каменоделец не го беше създал умишлено това изтънчено творение, или беше случайно? Усмихна се и си представи някой изморен каменоделец, който забелязва красивата структура на скалата и решава да изработи вълниста шарка заради собственото си удоволствие и усет за прекрасното.

Какво си ти?

Шалан изпищя и седна, а скицникът излетя от скута й. Някой прошепна тези думи. Чу ги ясно!

— Кой е там?

Мълчание.

— Кой е там! — рече тя по-високо. Сърцето й препускаше.

Оттатък вратата, в дневната се долавяше шум. Шалан скочи и скри ръката с фабриала под възглавницата, когато вратата се отвори със скърцане. Показа се една възрастна прислужница, тъмноока и облечена в бяло-оранжева униформа.

— Ох! — възкликна жената. — Нямах представа, че сте тук, Ваше Сиятелство. — Тя се поклони ниско.

Дворцова прислужница. Дошла е да почисти стаята, като всеки ден. Съсредоточена в мислите си, Шалан не я беше чула да влиза.

— Защо говори с мен?

— Да съм говорила с Вас ли, Сиятелна?

— Ти…

Не, гласът беше шепот и определено дойде отвътре в стаята на Шалан. Не може да е била прислужничката.

Потрепери и се огледа. Това беше глупаво. Малката стая се разглеждаше лесно. Нямаше Пустоносни нито в ъглите, нито под леглото.

Какво тогава беше чула? Шумовете от почистването, очевидно. Умът на Шалан явно просто беше изтълкувал тези случайни звуци като думи.

Тя си наложи да се успокои и хвърли поглед зад прислужничката, към дневната. Жената беше разчистила чашата и хляба. На стената беше облегната метла. Освен това вратата на стаята на Ясна беше открехната.

— Беше ли в стаята на Нейно Сиятелство Ясна? — поиска да узнае Шалан.

— Да, Ваше Сиятелство. Подредих писалището, оправих леглото…

— Сиятелната Ясна не обича в стаята й да влизат хора. На прислужниците е казано да не чистят тук. — Кралят беше заявил, че слугините му са най-внимателно подбрани и никога не са ставали кражби, но Ясна настоя никой да не влиза в спалнята й.