Пътят на кралете (том II)

Шалан вдигна вежда. Седяха върху възглавнички и одеяло в градините на Конклава, недалеч от мястото, където Шалан за пръв път изпробва Превръщателя.

— И това е вярно?

— Надали — отговори Кабсал и отвори сладкото. — Плодовете са безобидни. Но при изгаряне листата и стъблата изпущат дим, който причинява опиянение и възбуда. Явно хората често са събирали такива стъбла за огньовете. Сядат край огъня, хапват от плодовете и прекарват доста… интересна нощ.

— Чудно защо… — подхвана Шалан, но прехапа устна.

— Какво? — настоя Кабсал.

Тя въздъхна.

— Чудно защо не са станали известни като плодчета на раждането, като имаме предвид… — Шалан се изчерви.

Кабсал се разсмя.

— Добро попадение!

— Отче на Бурята — възкликна тя и се изчерви още повече. — Никак не умея да се държа подобаващо. Е, дайте да опитам от това сладко.

Той се усмихна и й подаде резен хляб, намазан със зеленото сладко. Един парш с празен поглед — взет от сградата на Конклава — седеше на земята край една стена от шистокор и играеше ролята на придружител. На Шалан й беше толкова странно да е навън с мъж приблизително на нейната възраст в присъствието само на един парш. Толкова беше освобождаващо. Освежаващо. А може и да беше само заради слънцето и чистия въздух.

— Освен това не умея да се държа като учен — продължи Шалан, затвори очи и вдиша дълбоко. — Твърде много ми харесва да съм навън.

— Много от най-великите учени са прекарали живота си на открито, пътешествайки.

— И за всяка една от тях има сто други, натикани в някоя дупка в библиотеката и погребани сред книгите.

— Те не биха живели другояче. Повечето хора с наклонност към науките предпочитат своите дупки и библиотеки. Но Вие не сте такава. И това Ви прави интригуваща.

Тя отвори очи и му се усмихна, после отхапа лакомо от намазания със сладко хляб. Тайленският хляб беше толкова пухкав, като кекс.

— Е — рече Шалан, докато Кабсал предъвкваше своя залък, — имате ли чувството, че сте по-честен сега, след като опитахте сладкото?

— Аз съм ардент. Мой дълг и призвание е винаги да съм честен.

— Разбира се. И аз винаги съм толкова пълна с истина, че тя направо изтласква лъжите на устните ми. Вътре няма място за тях, разбирате ли.

Кабсал се разсмя от сърце.

— Шалан Давар, не мога да си представя някой по-сладък от Вас, когато изричате само една неистина.

— Тогава, за да запазите разсъдъка си, винаги ще казвам по две неистини едновременно. — Шалан се усмихна. — Сега се чувствам ужасно и храната е отвратителна.

— Току-що разгромихте цял корпус предания и митове около яденето на сладко от плодове на истината!

— Хубаво. Едно сладко не трябва да е обвито в предания и митове. То трябва да е сладко, цветно и вкусно.

— Като младите дами, предполагам.

— Братко Кабсал! — Тя отново се изчерви. — Това въобще не беше подобаващо.