Пътят на кралете (том II)

— Взех решение — обяви Шалан.

Ясна вдигна поглед от проучването. С необичайна за нея почтителност, тя остави книгите настрани, седна с гръб към Булото и загледа Шалан.

— Отлично.

— Стореното от Вас беше и законно, и правилно в строгия смисъл на тези думи — подзе Шалан. — Но не беше морално и със сигурност не беше етично.

— Значи моралното и законното са различни неща?

— Почти всички философии са съгласни по това.

— Но какво мислите Вие?

Шалан се поколеба.

— Да. Можете да сте морален, без да следвате закона, и да сте аморален, като го следвате.

— Казахте, че направеното от мен е било „правилно“, но не и „морално“. Разликата между тези две неща изглежда по-трудна за определяне.

— Дадено действие може да е правилно — отговори Шалан. — То просто е нещо извършено, без оглед на намеренията. Убийството на четирима мъже при самозащита е правилно.

— Но не е морално?

— Моралът е приложим към Вашите намерения и към по-широкия контекст на случая. Да издирите мъжете, за да ги убиете, е аморално действие, Ясна, независимо от крайния резултат.

Ясна почука с нокът по писалището. На ръката й имаше ръкавица, надигната от камъните на счупения Превръщател. Минали бяха две седмици. Ясна със сигурност беше разбрала, че не действа. Как може да е толкова спокойна?

Дали тайно беше опитала да го поправи? Може би се опасяваше, че ако се разчуе за повредата, би загубила от политическото си влияние? Или беше разбрала, че нейният Превръщател е бил подменен? Дали пък, колкото и да беше невероятно, Ясна просто не беше опитвала да го ползва? Не след дълго Шалан трябваше да си тръгне. Ала ако тръгне преди Ясна да открие подмяната, Шалан би се изложила на опасността принцесата да изпробва фабриала веднага след нейното изчезване и така би привлякла подозренията право към себе си. Тревожното очакване едва не докарваше Шалан до лудост.

Най-сетне Ясна кимна и се върна към заниманията си.

— И нямате какво да кажете? — попита Шалан. — Аз току-що Ви обвиних в убийство.

— Не — отвърна Ясна. — Убийството е правно определение. Вие казахте, че съм убила неетично.

— Предполагам, че според Вас не съм права?

— Така е. Но приемам, че вярвате в това, което казвате, и влагате в него рационална мисъл. Прегледах Вашите бележки и съм уверена, че разбирате различните философии. В някои случаи намирам, че сте проявила голяма проницателност при тълкуването им. Урокът беше поучителен — Ясна отвори една книга.

— И това е всичко?

— Не, разбира се. Ще учим философия и по-нататък; засега съм доволна, че си създадохте здрава основа по темата.

— Но аз все пак реших, че грешите. Още мисля, че съществува някъде абсолютна Истина.

— Да. И Ви отне две седмици борба да стигнете до това заключение. — Ясна вдигна поглед и срещна очите на Шалан. — Не беше лесно, нали?

— Не.

— И все още се питате, нали?

— Да.

— Това е достатъчно. — Ясна леко присви очи и на устните й се появи утешителна усмивка. — Ако това ще Ви помогне да се преборите с чувствата си, дете, разберете, че аз наистина опитвах да направя добро. Понякога се чудя дали не мога да постигна повече с моя Превръщател. — Тя се върна към четивото си. — Свободна сте за остатъка от деня.

Шалан примигна.

— Моля?

— Свободна сте. Можете да си вървите. Правете каквото искате. Предполагам, че ще прекарате деня в рисуване на просяци и кръчмарки, но можете да избирате. Тръгвайте.

— Да, Ваше Сиятелство! Благодаря.

Ясна махна с ръка да я освободи и Шалан грабна скицника и излетя от нишата. Не беше получавала свободен ден от онзи път, когато излезе да рисува сама в градините. Получи кротко порицание за това; Ясна я беше оставила да си почива в стаята, а не да излиза и да рисува.

Шалан чакаше нетърпеливо паршите да я свалят на приземния етаж на Булото, после забързано излезе в приличната на пещера централна част. Вървя дълго, преди да стигне помещенията за гости и кимна за поздрав на старшите слуги там. Наполовина стражи, наполовина портиери, те следяха кой влиза и излиза.