Пътят на кралете (том II)

Скоро ще трябва да започна да му загатвам каква е истината, помисли Шалан. Той трябва да знае, че това няма да стигне доникъде, нали?

Кабсал се приведе към нея.

— Вие наистина сте такава, каквато изглеждате, нали, Шалан?

— Способна? Интелигентна? Очарователна?

Той се усмихна.

— Неподправена.

— Не бих казала.

— Такава сте. Виждам това у Вас.

— Не съм неподправена. Наивна съм. Прекарах цялото си детство в семейното имение.

— Нямате нищо отшелническо. С такава лекота разговаряте.

— Трябваше да се науча. През по-голямата част от детството си бях сама, затова ненавиждам скучни събеседници.

Кабсал се усмихна, макар че очите му останаха угрижени.

— Срамно е на личност като Вас да липсва внимание. Все едно да окачиш красива картина с лице към стената.

Шалан се облегна на скритата и ръка и дояде хляба.

— Не бих казала, че ми е липсвало внимание, със сигурност не и количествено. Моят баща ми обръщаше много внимание.

— Чувал съм за него. Носи му се славата на строг човек.

— Той е… — трябваше да се престори, че баща й е още жив. — Баща ми е човек на честта и добродетелта. Само че никога по едно и също време.

— Шалан! Това може би е най-остроумното нещо, което съм чувал от Вас.

— И може би най-вярното. За съжаление.

Кабсал я погледна в очите и затърси нещо. Какво видя?

— Не личи много да Ви е грижа за Вашия баща.

— Поредното вярно твърдение. Виждам, че плодовете действат и на двама ни.

— Правилно ли схващам, че е опасен човек.

— Да, но никога за мен. Аз съм твърде ценна. Неговата идеална, съвършена дъщеря. Разбирате ли, баща ми е точно от типа хора, които биха окачили картина наопаки. Така няма да я мърсят недостойни очи и да я докосват недостойни пръсти.

— Срамота. Изглеждате ми съвсем досегаема.

Тя го изгледа косо.

— Казах Ви, спрете с тези закачки.

— Това не бяха закачки — отвърна й той и я погледна с дълбоки сини очи. Настойчиви очи. — Вие събуждате любопитството ми, Шалан Давар.

Тя усети как сърцето й блъска; странно, но едновременно с това в нея се надигна паника.

— Не бива да събуждам любопитство.

— Защо не?

— Любопитство предизвикват логическите загадки. Математическите изчисления могат да предизвикват любопитство. Политическите ходове привличат вниманието. Но жените… те трябва да са просто смайващи.

— А ако съм започнал да смятам, че започвам да Ви разбирам?

— Тогава съм в много неизгодно положение — каза тя. — Понеже не разбирам себе си.

Той се усмихна.

— Не бива да говорим по този начин, Кабсал. Вие сте ардент.

— Човек може да напусне ардентията, Шалан.

Направо я разтърси. Той я гледаше настойчиво, без да мига. Хубав, сладкодумен, остроумен. Това може много бързо да стане много опасно, рече си тя.

— Ясна смята, че се навъртате около мен, понеже искате нейния Превръщател — избъбри Шалан. После потръпна. Идиотка! Това е отговорът ти, когато един мъж намеква, че може да изостави служенето си на Всемогъщия, за да бъде с теб?