Пътят на кралете (том II)

Той кимна лениво.

— Тук има тайна, Шалан.

— Наистина? — запита тя, а сърцето й се бе качило в гърлото.

Той я изгледа заговорнически.

— Всъщност, съвсем не е трудно.

— Не е… какво?

— Наистина — продължи той. — Чувал съм го от няколко арденти. Около Превръщателите има толкова неяснота и ритуали. Пазят ги в тайна, не ги използват там, където могат да бъдат видени от хората. Истината обаче е, че в тях няма нищо чак толкова особено. Поставяш си го, допираш ръката си до нещо и почукваш скъпоценния камък с пръст. Толкова е просто.

— Ясна не го прави така — добави тя, може би прекалено предпазливо.

— Да, това ме объркваше, но е ясно, че ако работиш с някой достатъчно дълго, се научаваш да го контролираш по-добре. — Поклати глава. — Не харесвам тайнствеността около тях. Твърде много прилича на мистицизма на старата Йерокрация. По-добре да не се окаже, че отново крачим по същия път. Какво толкова би станало, ако хората знаеха колко са лесни за използване Превръщателите? Принципите и даровете на Всемогъщия често са прости.

Шалан едва даваше ухо на последните му думи. За съжаление, Кабсал явно беше невеж като самата нея. Даже повече. Тя беше изпитала точно метода, който той спомена, и не проработи. Може би познатите му арденти лъжеха, за да опазят тайната.

— Както и да е — продължи Кабсал. — Предполагам, че е нещо такова. Попитахте ме дали ще крада Превръщателя, и можете да бъдете спокойна, че не бих Ви поставил в такова положение. От моя страна бе глупаво да мисля за това, а и ми бе недвусмислено забранено да опитвам. Беше ми наредено да се грижа за душата Ви и да внимавам да не бъдете засегната от ученията на Ясна, и евентуално да опитам да спечеля отново нейната душа.

— Е, последното ще е трудно.

— Не бях забелязал — отвърна той сухо.

Тя се усмихна, макар и да не можеше съвсем да прецени как се чувства.

— Аз май развалих момента? Онова между нас?

— Радвам се, че го направихте — продължи той. — Отнесох се, Шалан. Понякога се питам дали не съм толкова слаб като ардент, колкото сте Вие в старанието да се държите подобаващо. Не искам да ставам нахален. Но просто от начина, по който говорите, умът ми почва да гори, а езикът ми — да казва каквото му дойде.

— И така…

— И така, прекарахме прекрасен ден — рече Кабсал и стана. — Имам нужда от време, за да помисля.

Шалан също се надигна, протягайки свободната си ръка, за да може Кабсал да й помогне; изправянето в тясната воринска рокля беше трудно. Намираха се в част от градините, където шистокорите не бяха особено високи, та Шалан забеляза, че самият крал минава наблизо, разговаряйки с някакъв ардент на средна възраст с дълго и тясно лице.

Кралят често правеше обедната си разходка в градините. Шалан му помаха, ала благият старец не я видя. Беше потънал в беседата с ардента. Кабсал се обърна, зърна краля и се приведе.