Пътят на кралете (том II)

— Тогава се погрижи за сина ми!

— Ако раните не са еднакво опасни — продължи Лирин, — третирай първо най-тежката.

— Както ти казвам и аз!

— Третият принцип стои над тези два, Рошоне — рече Лирин и се приведе над него. — Лекарят трябва да знае кога не му е по силите да помогне на някого. Съжалявам, Рошоне. Щях да го спася, ако можех, кълна си. Но не мога.

— Не! — изкрещя Рошоне и отново почна да се бори да стане.

— Каладин! Бързо!

Каладин се втурна към него. Притисна напоената превръзка към брадичката и устата на Рошоне и така го принуди да вдиша изпаренията. Каладин не дишаше, както беше обучен.

Рошоне ревеше и викаше, но Лирин и Каладин го притискаха, а и той беше отслабнал от кръвозагубата. Скоро ревовете му позатихнаха. Още няколко мига и той почна да ломоти неразбираемо и да се усмихва на себе си. Лирин се върна към раната на крака, докато Каладин отиде да изхвърли превръзката с упойката.

— Не. Приложи на Рилир — баща му не вдигна поглед от работата си. — Само тази милост можем да проявим към него.

Каладин кимна и поднесе превръзката към лицето на ранения младеж. Дишането на Рилир се поуспокои, но той сякаш не можеше да долови промяната. После Каладин хвърли превръзката в мангала; огънят предотвратяваше действието на упойката. Бялата пухкава превръзка се сгърчи и покафеня, когато пламъците подхванаха краищата й и се заиздига дим.

Каладин се върна с гъбата и проми раната на Рошоне, докато Лирин я разглеждаше. Вътре имаше няколко парченца от бивника и лекарят си промърмори, докато вадеше щипците и острия като бръснач нож.

— Всичките могат да вървят в Преизподнята — рече Лирин, докато вадеше първото парченце кост. Зад гърба му Рилир престана да се движи. — Не им ли е достатъчно, че пращат половината от нас на война? Толкова ли им е притрябвало да търсят смъртта, дори когато живеят в мирен и тих град? Рошоне не биваше да търси проклетия белогръб.

— Търсил ли го е?

— Отидоха на лов — ядно издума Лирин. — Навремето с Уистиоу се шегувахме със светлооки като тях. Ако не можеш да убиваш хора, убиваш зверове. Е, това и получи, Рошоне.

— Татко — тихо се обади Каладин. — Той няма да е доволен от теб, когато се събуди.

Сиятелният господар мърмореше тихичко, легнал по гръб със затворени очи.

Лирин не отговори. Измъкна още едно парченце от бивника и Каладин проми раната. Баща му притисна пръсти към стената на голямата рана и я заопипва.

Имаше останало още едно парче от бивника — стърчеше от един мускул вътре в раната. А точно до този мускул туптеше феморалната артерия, най-голямата в крака. Лирин бръкна с ножа и внимателно обряза парченцето кост. После поспря за миг, а острието беше на косъм от артерията.

Ако се пререже тази артерия…, помисли Каладин. Рошоне ще умре до няколко минути. Беше още жив, само защото бивникът не беше разкъсал този кръвоносен съд.