Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Добре. И гледай кабинетът да е подреден, ясно ли е? — Той махна с ръка към книжата и празните чаши от кафе, разпилени из офиса, който приличаше на изоставено бойно поле. Според Лита направо беше заплаха от гледна точка на пожарната безопасност. — Мързеливите чистачи никога не подреждат както трябва.
— Да, сър. — Лита му се усмихна сърдечно изпод прикритието на грозните си очила с дебели стъкла. — Приятна вечер.
— Разбира се, че ще е приятна — самодоволно отвърна той и си тръгна, без да затваря вратата след себе си.
Лита наистина поработи върху писмата му цели двайсет минути — колкото да се увери, че шефът й няма да се върне. После свали очилата си и се вмъкна в кабинета на Смит.
Нямаше намерение да се превръща в слугиня на тези двама грубияни. Вече знаеше как са получили повишението си Елън Ковакс и Луси Уелдън, двете текстописки — пет години слугуване на някой простак, после им разрешават да дадат някое предложение и накрая, след още година и половина, разполагат със собствен кабинет. А след като го бяха постигнали, никой не им обръщаше абсолютно никакво внимание.
Имаше само три жени на ръководни позиции в „Дохъни“: едната — старши художествен редактор, другата — старши текстописец и третата — изпълнителен мениджър. Така се спасяваше имиджът на компанията.
Лита се канеше да стане четвъртата.
Не искаше да остава в този офис, но не искаше и да напусне. Какво бе казал Хари Вайс? „Победителите правят пари, а губещите си намират оправдания.“ В „Дохъни“ не бяха склонни да повишават жените служители. В началото на седемдесетте, на новото десетилетие, все още третираха жените по стандартите от миналото, независимо от демонстративното изгаряне на сутиени и студентските протести. В действителност те изкарваха само четиридесет цента за работа, за която един мъж получаваше долар. Пошляпваха ги по дупето и най-често ги караха да печатат писма.
Лита решително дръпна и отвори шкафа с досиетата в кабинета на Марк. Там имаше бележки за всеки клиент, прецизно подредени в папки с различен цвят. Тя знаеше точно къде се намира всяка — сама ги бе подреждала. Разчисти малко пространство върху мръсното бюро.
Най-напред най-важното. Извади проектите за линията „Мека кожа“ на „Китън Козметикс“. Една от кампаниите на Марк, протекла неособено успешно.
„Опълчи се на старостта с едно намазване“ беше мотото. Лита разгледа рекламите — крем против стареене на кожата в златиста кутийка. Продуктът изглеждаше хубав и плътен, но тя веднага откри проблема. Не само че мотото не струваше, но и моделът бе на двайсет и една години. Разбира се, че нямаше да привлече интереса на по-възрастните жени. Те не бяха глупави. Нещо, което Бъд и Марк не разбираха.
Добре, какво следваше? Поредната реклама на мотоциклет. Момиче в карирана блузка, облегнало огромните си гърди на един рокер. Мотото бе: „Свобода“. В това имаше потенциал. Лита го виждаше. Но повечето рекламни кампании на „Дохъни“ на различни продукти не бяха предназначени за брадясали, потни типове. Часовникът тихо отброяваше минутите и Лита се зае за работа. Водеше си бележки в малкото секретарско тефтерче, анализирайки всичко — от текста на рекламата до връзката с клиента… кой какво поръчва, насоките, които Марк получаваше от Ранди Строс, изпълнителния му мениджър, който се появяваше в „бърлогата на лъва“ възможно най-рядко. Лита бе забелязала, че Ранди не одобрява доста от идеите. Именно той трябваше да представя творческите разработки пред клиентите.
„Нищо чудно, че този глупак не получава повишение“, помисли си тя.
Погледна към часовника на стената, който показваше девет и половина. Искаше да се прибере, да се изкъпе, да прегледа бележките си. Но първо я чакаше кампанията „Луси“.
„Луси“ бе големият шанс на Бъд и Марк. Нов аромат на „Китън“, които не бяха доволни от продажбите на „Мека кожа“, но успехът на Марк с рекламите на мотоциклети ги бе подтикнал да предложат на „Дохъни“ втори и последен шанс. „Китън“ бяха сериозен клиент, средно голяма козметична компания, продаваща продукцията си само в Североизточните щати. Нямаха развита дистрибуторска мрежа, за да се конкурират с „Елизабет Арден“ и другите големи играчи, но разполагаха с достатъчно средства за реклама на местно ниво. И ако „Дохъни“ не им дадеше каквото искаха, щяха да се обърнат към друг.
Лита бе чула достатъчно клюки из офиса и знаеше каква е репутацията на Хари Вайс. Той мразеше да губи клиент, защото това се отразяваше зле на имиджа на „Дохъни“. Те бяха най-модерната, най-добрата и най-търсената компания на Мадисън Авеню. Но всеки неуспех изостряше вниманието на другите фирми и те започваха да звънят на клиентите им, опитвайки се да отмъкнат някого, ако могат.