Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Кимнах и той се усмихна.
- Ела, ще те сложа да си легнеш. - Хвана ме за ръка и слязохме от асансьора, но спряхме във фоайето, когато Сойър вдигна ръка. Моментално се разсъних. Бодигардът каза нещо в ръкава си. Нямах представа, че носи радиостанция.
- Ясно, Тейлър - каза той и се обърна към нас. - Господин Грей, гумите на аудито на госпожица Стийл са срязани и колата е залята с боя.
„Мама му стара! Колата ми!“ Кой можеше да го е направил? И още щом въпросът се избистри в ума ми, разбрах, че знам отговора. Лийла. Погледнах Крисчън и видях, че е пребледнял.
- Тейлър се безпокои, че извършителят може да е влязъл в апартамента и още да е там. Иска да провери.
- Ясно - каза Крисчън. - Какъв е планът на Тейлър?
- В момента се качват с Райън и Ренълдс със сервизния асансьор. Ще претърсят помещенията и ще ни пуснат да влезем. Аз трябва да чакам с вас, господин Грей.
- Благодаря, Сойър. - Крисчън ме прегърна още по-силно. -Този ден става все по-интересен - въздъхна ядно и зарови нос в косата ми. - Виж, не мога да стоя тук и да чакам. Сойър, погрижи се за госпожица Стийл. Не я пускай вътре, докато не ти съобщят, че е чисто. Сигурен съм, че Тейлър пресилва нещата. Тя не може да е влязла в апартамента.
„Какво?!“
- Не, Крисчън! Трябва да останеш с мен - казах умолително.
Той ме пусна.
- Прави каквото ти казвам, Анастейжа. Чакай тук.
-Не!
- Сойър! - само каза Крисчън.
Бодигардът отвори вратата на фоайето, пусна го да влезе, после я затвори и се изправи пред нея, безизразно втренчен в мен.
„Мама му стара, Крисчън!“ В ума ми се разиграха всевъзможни ужасяващи сценарии, но не можех да направя нищо друго освен да стоя и да чакам.
8.
Сойър отново вдигна ръкава с радиостанцията към устата си.
- Тейлър, господин Грей влезе в апартамента. - Потрепери и измъкна слушалката от ухото си, навярно обсипан с порой ругатни.
„О, не... щом Тейлър се тревожи...“
- Пуснете ме да вляза, моля ви - казах на Сойър.
- Съжалявам, госпожице Стийл. Няма да се забавим много. -Бодигардът повдигна ръце отбранително. - Тейлър и момчетата тъкмо влизат в апартамента.
О, чувствах се невероятно безсилна. Стоях неподвижно, напрегнато се вслушвах и за най-малкия шум, но чувах само собственото си тежко дишане. Устата ми бе пресъхнала. Струваше ми се, че ще припадна. „Господи, не позволявай с Крисчън да се случи нещо лошо“ - помолих се наум.
Нямах представа колко време е минало. Все още не чувахме нищо. Тишината определено беше добър знак - нямаше изстрели. Започнах да обикалям фоайето и да разглеждам картините по стените, за да се разсея.
По-рано изобщо не им бях обръщала внимание: всичките символични, на религиозна тематика. Богородица с младенеца. И шестнайсетте. „Странно“.
Крисчън не беше религиозен, нали? Всички картини в апартамента му бяха абстрактни. А тези тук бяха съвсем различни. Не успяха да ме разсеят за дълго. „Къде е Крисчън?“
Втренчих се в Сойър, който ме наблюдаваше безизразно.
- Какво става?
- Нищо ново, госпожице Стийл.
Бравата изведнъж помръдна. Сойър се завъртя като пумпал и извади пистолета от презраменния си кобур.
Вцепених се. На прага се появи Крисчън.
- Чисто е - каза той и намръщено погледна бодигарда, който веднага прибра оръжието си и се отдръпна, за да ме пусне да вляза.
- Тейлър пресилва нещата - изсумтя Крисчън и ми подаде ръка. Стоях, вперила очи в него, неспособна да помръдна, изпивах с поглед всяка подробност: рошавата му коса, присвитите му очи, напрегнатата челюст, разкопчаните горни две копчета на ризата му. Струваше ми се, че съм се състарила с десет години.
- Всичко е наред, бебчо. - Той се приближи към мен, грабна ме в обятията си и ме целуна по косата. - Хайде, уморена си. В леглото.
- Ужасно се страхувах - промълвих, докато се наслаждавах на прегръдката му и вдишвах невероятно сладостния му аромат, притиснала глава към гърдите му.
- Знам. Всички сме нервни.
Сойър го нямаше, сигурно вече беше вътре.
- Честно казано, вашите бивши се оказват много опасни, господин Грей - измърморих кисело.
- Да, така е.
Влязохме в апартамента.
- Тейлър и хората му проверяват всички дрешници и шкафове. Съмнявам се, че тя е тук.
- Защо да е тук? - Струваше ми се нелогично.
- Именно.
- Може ли да влезе?
- Не виждам как. Но Тейлър понякога е прекалено предпазлив.
- Претърсихте ли твоята зала за игри?
Крисчън ме погледна бързо.
- Да. Тя винаги е заключена, обаче все пак я проверихме.
Въздъхнах дълбоко.
- Нещо за пиене? - предложи ми той.
- Не. - Бях ужасно уморена и имах едно-единствено желание