Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
Тълпите от шляхта растяха с всеки ден и вече се виждаше, че когато след сейма започне самият избор, те ще надминат дори най-голямата магнатска сила. Но и тия тълпи бяха неспособни да насочат благополучно кораба на Жечпосполита към тихи води, тъй като главите им бяха потънали в мрак и невежество, а сърцата — предимно покварени.
Така изборът се очертаваше зле и никой не предвиждаше, че ще свърши само неблагополучно, защото освен пан Заглоба, дори тия, които работеха за „Пяст“, не можеха да отгатнат колко много ще им помогне шляхтичката безразсъдност и действията на магнатите, ето защо нямаха голяма надежда, че ще могат да прокарат такъв кандидат като княз Михал. Но пан Заглоба плуваше в това море като риба. Откак сеймът се откри, той заживя в града и отиваше в дома на Кетлинг само тогава, когато понякога затъгуваше за „хайдучето“ си, но понеже и Баша поради решението на Кшиша беше загубила веселото си настроение, пан Заглоба я вземаше понякога в града, за да може тя да се развлече и да развесели очите си от гледката на пазарищата.
Обикновено те тръгваха сутринта, а пан Заглоба я връщаше обратно често пъти едва късно вечерта. По пътя и в самия град сърцето на девойката се радваше от гледката на непознати неща и хора, на пъстри тълпи, великолепни войски.
Тогава очите й започваха да светят като две въгленчета, главата й се въртеше като на пружини; тя не можеше да се нагледа и обсипваше пан Заглоба с хиляди въпроси, а той отговаряше с готовност, защото така можеше да покаже своята опитност и ученост. Много пъти и любезна компания от военни обкръжаваше каретката, с която пътуваха; рицарите се възхищаваха от хубостта на Баша, от острия й ум и решителност, а пан Заглоба винаги им разказваше историята за татарина, застрелян със сачми за патици, за да ги смае и възхити докрай.
Веднъж те се връщаха много късно, защото през целия ден разглеждаха свитите на пан Феликс Потоцки. Нощта беше светла и топла; над ливадите се бяха проснали бели мъгли. Пан Заглоба, ако и да предупреждаваше винаги, че при такова сборище от слуги и войска трябва много да се внимава да не попаднат на нехранимайковци, беше заспал дълбоко; дремеше и кочияшът, само Баша не спеше, тъй като през главата й минаваха хиляди картини и мисли.
Внезапно до ушите й стигна тропотът от няколко коня.
Тогава тя дръпна пан Заглоба за ръкава и рече:
— Някакви конници идат след нас?
— Какво? Как? Кой? — попита сънливият пан Заглоба.
— Някакви конници ни следват!
Пан Заглоба се събуди съвсем.
— О, веднага: „Следват ни!“ Чува се тропот, може би някой пътува по същия път…
— Уверена съм, че това са разбойници!
Баша беше така уверена, защото в душата си силно желаеше приключения, разбойници и удобен случай да покаже своята смелост. И когато пан Заглоба със сумтене и мърморене взе да издърпва от седалището пищовите, които винаги вземаше със себе си „за всеки случай“, тя веднага започна да настоява да й даде единия.
— Аз ще улуча още първия, който се приближи. Леля стреля много добре с пушка, но тя не вижда нощем. Готова съм да се закълна, че това са разбойници! Ах, Боже, само да ни закачат! Дай, ваша милост, по-скоро пищова!
— Добре — отговори Заглоба, — но ще ми обещаеш, че няма да стреляш преди мене и докато не кажа „огън!“. Дам ли ти оръжие, готова си да гръмнеш срещу първия шляхтич, когото срещнем, без да попиташ преди това: „Вердо?“141 — а после разправии!
— Тогава да попитам ли по-напред: „Вердо?“
— О, ами ако минат някои пияници и познаят, че това е женски глас, и отговорят нещо нетактично?
— Тогава ще гръмна с пищова! Нали?
— Ето на! И ще вземеш ти, глупака, такава лудетина в града! Казвам ти, че няма да стреляш без команда.
141
Кой там? (нем.). — Бел.прев.