![Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/8/5/2/lunnata-svetlina-ti-otiva-calibre-1-27-0-download.jpg)
Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
Лора Арлингтън се изправи и се опита да се усмихне.
— Вие наистина сте толкова симпатичен млад мъж, колкото баща ви непрекъснато ни повтаря, че сте. Значи смятате, че просто трябва да задържа онова, което е останало от акциите ми?
— Да — отвърна Нийл. — Съжалявам за случилото се, мисис Арлингтън.
— Е, да си помислим за всички хора по света, които не притежават половин милион долара, за да ги „профукат“, както би се изразил внукът ми. — Очите й се разшириха. — Не мога да повярвам, че го казах! Извинете ме.
После на устните й заигра лека усмивка.
— Но знаете ли какво? Чувствам се много по-добре, след като споделих всичко това. Майка ви и баща ви искаха да се отбия при тях. Мисля, че ще е по-умно да си вървя. Благодарете им от мое име, моля.
Когато тя си тръгна, Нийл се върна в къщата. Родителите му бяха на верандата.
— Къде е Лора? — попита разтревожено майка му.
— Знаех, че няма да иска да се отбие тук — отбеляза Робърт Стивънс. — Едва започва да проумява колко много неща са се променили за нея.
— Тя е от голяма класа — каза разпалено Нийл. — Бих искал да удуша онзи мошеник, Дъглас Хенсън. Кълна се обаче, че първото нещо, което ще направя в понеделник, е да изровя всичко за него, за да мога да го притисна и ако има начин да бъде подадено оплакване срещу него в SEC*, повярвайте ми, ще го направя.
[* Комисия, регулираща фондовите пазари. — Б.пр.]
— Чудесно! — отвърна ентусиазирано Робърт Стивънс.
— С всеки изминал ден все повече и повече ми заприличваш на баща си — рече сухо Долорес Стивънс.
По-късно, докато Нийл гледаше мача между Янките и Ред Сокс, той усети, че го тормози усещането за нещо пропуснато при преглеждането на акциите на мисис Арлингтън. Нещо не беше наред, нещо извън лошо направената инвестиция. Но какво? — зачуди се той.
52
Детектив Джим Хагърти бе познавал и харесвал Грета Шипли почти през целия си живот. От времето, когато като малко момче носеше вестниците до вратата й, той не си спомняше случай, в който тя да не се беше държала мило и дружелюбно с него. Освен това плащаше редовно и му даваше щедри бакшиши, когато събираше пощата в събота сутринта.
Не беше като някои скръндзи в останалите богаташки къщи, помисли си той, които си откриваха сметка, после плащаха вестниците за шест седмици напред и добавяха бакшиш от десет цента. Особено добре си спомняше един снежен ден, когато мисис Шипли бе настояла той да влезе и да се стопли, да изсуши ръкавиците и плетената си шапка на радиатора, докато пие какаото, което му беше приготвила.
По-рано днес сутринта, докато присъстваше на службата в църквата „Тринити“, той бе сигурен, че много от хората там споделяха мисълта, която не му излизаше от главата: смъртта на Грета Шипли бе ускорена от шокиращото убийство на близката й приятелка Нюела Мур.
Ако някой получеше инфаркт, докато се извършва престъпление, извършителят можеше да бъде съден и за второ убийство, помисли си Хагърти, но какво трябваше да се направи в случаите, в които приятел умира в съня си дни след престъплението?
Учуди се, като видя на панихидата за мисис Шипли доведената дъщеря на Нюела Мур, Маги Холоуей, да седи до Лаям Пейн. Лаям винаги беше харесвал хубавите жени, каза си Хагърти, а Бог бе свидетел и че доста от тях му бяха отвръщали със същото през годините. Той се водеше за един от „най-видните“ ергени в Нюпорт.
В църквата бе мярнал и Ърл Бейтмън. Е, той пък бе достатъчно образован, за да бъде професор, но все пак не разкриваше пълните си възможности. Музеят му сякаш принадлежеше на семейство Адамс — от него Хагърти го побиваха тръпки. Ърл би трябвало да продължи фамилния бизнес, заключи той. Дори ризите на гърба му бяха платени от някой роднина.
Хагърти се беше измъкнал преди химна в края на службата, но не и преди да си даде сметка, че Маги Холоуей явно се беше сближила много с мисис Шипли, за да отдели време да дойде на панихидата й. Хрумна му, че ако бе посетила мисис Шипли в „Латъм Майнър“, може да бе научила от нея нещо, което да им помогне да разберат защо Нюела Мур се беше отказала да продаде къщата си на Малкълм Нортън.
Нортън бе човекът, който според Джим Хагърти знаеше нещо, което не казваше. Именно тази мисъл го отведе неканен на Гарисън Авеню N 1 в три часа същия следобед.
Когато на вратата се позвъни, Маги се намираше в спалнята на Нюела и разпределяше внимателно сгънатите дрехи на купчини: хубави, практични облекла за благотворителната организация „Гудуил“; по-стари, доста износени — за боклука; значително скъпи, елегантни тоалети за оказионния магазин към болницата.