Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Напоследък Таня доста размишляваше за Господ, а сега се натъжи.
— Мислиш, че ако се забъркаме в тези лайна, късметът може да ни изневери, така ли?
— Така мисля — кимнах аз. — Това е нова работа за нас. Докато натрупаме опит, доста ще си изпатим и дори ще се лишим от някои неща.
— Хем сърби, хем боли, хем мама не дава — каза Таня и почеса носа си.
Костя стана от фотьойла.
— Щом Лада е против, това вече е достатъчен повод да се откажем. Проблемът тук е друг — Лома.
— С Лома ще се заема аз — кимнах.
— А ще успееш ли? — усъмни се за пръв път в способностите ми Таня. — Май че страшно се е навил.
— Ще успея — уверих я. — Но Моисеев вече не е наш човек. Лошият съветник е по-страшен от чума.
— Ще му изпеем ли песента? — сепна се Таня.
— Налага се да му я изпеем — каза Костя. — Но това трябва да стане с височайше позволение. Ако сега Льоша гушне босилека, всяко магаре ще разбере за какво става дума, а пък Лома изобщо не е чак толкова глупав, колкото изглежда. Ако заподозре нещо, ще загубим влияние върху него и тогава цялата работа ще иде по дяволите.
— Дааа — проточи Таня и потъна в размисъл.
— Измисли план — казах аз.
— План ще има. Ти се заеми с Лома, а пък аз ще помисля как по-хитро да спипаме Моисеев.
През цялата вечер се разхождах със сведени очи, държах се мило с мъжа си, но бях тиха и мълчалива. На два пъти се разплаках — веднъж в банята и веднъж в кухнята, докато миех чиниите. Лома веднага забелязваше промените по лицето ми, но този път явно бе решил да се държи твърдо и упорито мълчеше. Аз дори не отворих дума за бизнес, а през нощта проявих особена нежност към мъжа си.
— Ама че си досадна — въздъхна Лома, стана, разходи се из спалнята, отиде до кухнята и донесе сок в една висока чаша, а сетне седна на леглото и започна да ме разглежда с известна строгост. — Непременно искаш да стане на твоето — каза той обидено. — Зная какво значи женски капризи, всичко разбирам и затова никога нищо не съм ти отказвал. Поне веднъж казал ли съм ти „не“, кажи де? Ядосал ли съм се поне веднъж, намеквал ли съм ти, че нещо не ми харесва? Много добре знаеш, че е достатъчно да кажеш една дума или да кимнеш с глава и аз ще си постеля на пода, за да ти доставя удоволствие. Но не ми се бъркай в работите, когато не съм те молил. Умна жена си и винаги съм се вслушвал в съветите ти, но сам ще решавам какво и кога ще правя.
— Работата не е там, Гена — занареждах аз. — Друго нещо ме мъчи. Преди няколко дни по телевизията показваха деца на не повече от дванадесет години и те вече бяха наркомани. Ужас да те обземе, като ги погледнеш, не приличат на хора, а всяко от тях има родители, бащите им и майките им сигурно не са желали такъв живот за тях и това са все прилични родители, а не някакви пияндурници… Но могат ли да ги опазят, когато тази дрога е навред и навсякъде? Знаеш ли какво става в града? Което и да е училище да вземеш, всеки ученик от горните класове вече е опитвал тази гадост, във всеки нощен клуб можеш да си я купиш без проблеми, стига да знаеш към кого да се обърнеш, а ако не знаеш, доброжелателите ще ти подскажат. А няма нищо по-лошо от наркотиците, те са най-прилепчивата зараза. Нали съм ти разказвала за брат си… Не можеш да си го представиш и бог да ни пази да преживеем такова нещо — да виждаш как най-близкият ти човек се превръща в полуидиот… — На това място аз се разплаках с глас, а мъжлето ми започна да ме прегръща и да ме гали по гърба. — Страх ме е, Гена, Господ ще ни накаже… А ние в момента сме си толкова добре и Божият гняв ни е напълно излишен. Наистина ли искаш заради някакви си скапани хартийки да тровим собствените си деца? Слава богу, имаме пари, които ще стигнат и за нас, и за внуците ни, защо трябва да си слагаме грях на душата?
— Добре де, Ладенце, стига де — разстрои се Лома, бършейки сълзите ми. — Честно казано, не се сетих за това, в смисъл за брат ти и изобщо как се отнасяш към тези неща. Ядосах се, защото засегна гордостта ми, понеже все искаш всичко да става на твоята, а пък аз каквото и да кажа, все не е правилно… Когато си поговориш с мен, всичко ми става ясно, както сега, вече и сам разбирам, че тази гадория не ни трябва. Ще намерим откъде да смъкнем още пари.