Господството на Борн

— Отдавна сме ги приготвили — вдигна чантата си Рози.

— Добре — облекчено въздъхна Борн. Не искаше да се обажда на Дерон, връзката си във Вашингтон, за подправени паспорти заради забавянето, което щеше да се наложи. Не трябваше да забравя, че освен „Северий Домна“ по петите ги гонеха федералните и ФАРК. Пожарът в тунела, а сега и в къщата бяха следи, пред които дори заспалата колумбийска военна полиция нямаше как да си затвори очите. От друга страна, нямаше как да знаят дали някой е останал жив — Вегас, Рози или самият той.

Провери часа. Имаха два часа до излитането на самолета, а после в Богота — още деветдесет минути до презокеанския полет, потеглящ в 20,10 ч. вечерта. Беше сигурен, че ще хванат този полет, но полетът в Богота беше друга работа. Трябваше му план.

Той се извини и ги остави. Пералес беше малко местно летище. Знаеше, че по-лесно ще намери това, което му трябва, в Богота, но ако летището там се наблюдаваше, щеше да е късно. Въпросът щеше да се реши или тук, или никъде.

В залата за излитащи имаше четири търговски обекта — аптека, магазин за дрехи, павилион за вестници, където се продаваха и други полезни за пътниците вещи, и сувенирен магазин, в който знамето на Колумбия — хоризонтални ивици в жълто, синьо и червено — се кипреше върху всяка възможна вещ, от тениски до кърпи за глава и флагчета. Не бяха идеални, но щяха да свършат работа.

През следващите петнадесет минути обиколи, накуцвайки, магазините и се снабди с необходимото. Навсякъде плащаше в брой.

Върна се при двойката и изсипа покупките си. После всички отидоха в тоалетните.

— Наистина ли се налага? — попита Вегас, докато разполагаше нещата си за бръснене на полицата от неръждаема стомана над мивките.

— Действай — нареди му Борн.

Колумбиецът сви рамене, намокри лицето си с гореща вода, намаза се с крем за бръснене и започна да бръсне брадата и мустаците си.

— Не съм виждал тази част от лицето си може би от тридесет години — каза той, докато миеше пяната от самобръсначката за еднократна употреба. — Няма да мога да се позная.

— Значи и други няма да могат да те познаят — отвърна му Борн.

Той взе машинката и започна да се подстригва в стил „канадска ливада“ като морски пехотинец. След това отвори разни бурканчета с помади и потъмни кожата в долната част на току-що обръснатото лице на Вегас. После начерви собствените си устни. Бузите му бяха хлътнали и посивели. Докато свърши, Вегас се появи от кабинката, облечен в новите дрехи, които му беше избрал — шорти, джапанки, сламена шапка с лента в жълто, синьо и червено и тениска с надпис през гърдите „Член на колумбийския картел“.

— Абе, приятел, на какво ме направи? Приличам на идиот.

Борн се въздържа да не се изкикоти.

— Тениската ще им се набива на очи и само нея ще запомнят.

Той взе ножиците, разцепи левия крачол на новите си джинси и подхвърли бинта на Вегас.