Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори и ги пуснаха вътре. Тя се запита дали чувствата й към него са истински или измислени. Как е възможно нещо, което й изглеждаше толкова реално миналата седмица, да се стопи като мираж? Ужасяваше се от мисълта колко е лесно да се заблудиш в собствените си чувства.
Вървяха след млада жена с безлична външност, средна на ръст, с нормална фигура, коса, опъната в стегнат кок, и служебно изражение, което я лишаваше от индивидуалност. Меката индиректна светлина осветяваше коридорите, облицовани със скъпа дървена ламперия, и малките осветени рамки с ръкописи, окачени през равни интервали. Стъпките им потъваха в луксозния дебел тъмносив мокет.
Най-после жената спря пред лакирана дървена врата и почука леко. Отвътре й извикаха да влезе, тя отвори вратата, застана до нея и ги покани с жест да минат.
Първата стая в апартамента беше нещо средно между кабинет и офис. Основните мебели в нея бяха дълга дървена маса и рафтове от земята до тавана, които се огъваха под тежките книги, някои от тях доста стари на вид. Тук–там бяха пръснати тапицирани с кожа столове. От едната й страна имаше голям глобус с карта на света от 17 век, а зад него се виждаше другата стая, нещо като гостна, с по-леко и съвременно обзавеждане в светли тонове.
Домакинът им, стъпил на ниска подвижна стълбичка, се извърна и надникна към тях през старомодните си очила.
— А, инспектор Липкин-Рене. Довели сте подкрепления. — Той се засмя, слезе и се приближи към тях. — Донатиен Маршан, директор, на вашите услуги.
Амун излезе напред, преди Арон да успее да го представи.
— Амун Чалтум, директор на „Мухабарат“, Кайро.
В строго официалното кимване с глава имаше някаква заплашителна нотка, която накара Маршан леко да се поколебае. В тъмните му очи бегло се прокрадна някаква мисъл, преди на лицето му отново да се изпише деловата усмивка.
— Тук сте, доколкото разбирам, във връзка с кончината на бедния господин Лоран.
— Така ли я определяте? — заинтригувано попита Арон.
— А как другояче? — Маршан внимателно разтърка пръсти. — С какво мога да ви бъда полезен?
Беше дребен мъж, на около петдесет и пет години по преценка на Сорая, в доста добра форма. Косата му беше дълга, посивяла по слепоочията, но все още черна на темето, с онзи особен лъскав гарвановочерен цвят, който отразява светлината като разлян нефт.
Арон отвори бележките си.
— Лоран е прегазен на „Плас дьо л’Ирис“, в „Дефанс“, в 11,37 ч. сутринта. — Той внезапно погледна директора в упор. — Какво е правил там?
— Признавам си, нямам идея — разпери ръце Маршан.
— Не сте го изпращали в „Дефанс“.
— По това време бях в Марсилия, инспекторе.
— Господин Лоран имаше мобилен телефон — иронично се усмихна Арон. — Предполагам и вие също.
— Разбира се, но не съм му се обаждал. Всъщност не се бях чувал или виждал с него дни преди заминаването ми на юг.
Сорая забеляза, че Амун е загубил интерес към разговора и разглежда рафтовете с книги в кабинета.
— Значи твърдите, че не ви е известно каква работа е имал господин Лоран преди два дни в сградата на банка „Ил дьо Франс“.
„Правилно изчака — одобри Сорая — и спомена за банката едва сега.“
Маршан примигна, сякаш за миг насреща му светна силен лъч.
— Моля?
— До момента на убийството му господин Лоран…
— Убийство ли? — Маршан примигна отново.
Хвана се, помисли си Сорая.
— До момента на убийството му господин Лоран е бил ваш асистент, нали така?
— Да.
— Добре тогава, господин Маршан. Банка „Ил дьо Франс“. — Арон ускори темпото на въпросите и в гласа му се появи някаква твърда нотка. — Какво е правил там?
— Вече ви казах, инспекторе — раздразнено му отвърна Маршан. Почваше да се нервира и това всъщност беше целта.
— Да, да, твърдите, че не знаете.
— Наистина не знам.
Арон порови в бележките си, обърна следващата страница и Сорая усети как у нея се надига леко злорадство. Арон се приготви за следващата си реплика. „Ето, сега ще бъде“, помисли си тя.
— Много интересен отговор, господин директор. По мои данни голяма част от средствата за този клон на „Монишън Клъб“ идват от сметки в банка „Бриве“.
— И какво от това? — Маршан сви рамене. — Редица от високопоставените ни членове, които ни правят годишни дарения, имат сметки в „Бриве“.