Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Превържи ме от средата на прасеца до под коляното.
Вегас изпълни нареждането му. Борн си сложи диоптрените очила, които си беше купил, и каза:
— Да отидем да видим как изглежда Рози.
— Нямам търпение — с преувеличена гримаса отвърна Вегас.
В последния момент обаче дръпна Борн от вратата и му прошепна:
— Слушай, приятелю… Ако нещо се случи с мен…
— Нищо няма да ти се случи. Всички ще отидем заедно при дон Херера.
Вегас го стисна по-здраво за лакътя.
— Ще се погрижиш за Рози.
— Естеван…
— Каквото и да стане с мен, ще защитаваш нея. Обещай ми, амиго.
Напрежението в гласа на Вегас му подейства.
— Давам ти дума — кимна му Борн.
— Bueno. Estoy satisfecho.59 — Вегас пусна ръката му.
Като куцаше старателно, Борн отвори вратата и двамата излязоха навън.
Рози ги чакаше отвън. Дрехите, купени от Борн, й стояха много добре, може би дори твърде, защото на Вегас очите щяха да му изскочат, когато я видя, застанала с ръце на добре оформената си фигура. Прилепналата по тялото ниско изрязана блуза откриваше горната част на гърдите й, а късата пола беше над средата на здравите й бедра. Ефектът беше доста наелектризиращ.
— Madré de Dios!60 — възкликна Вегас. — От тази гледка и мъртвец ще получи ерекция.
Рози го погледна леко надменно като Мерлин Монро и избухна в смях.
— Вече съм готова, захарче. Чувствам се силна като Ксена, принцесата воин.
— Само така. — Борн се огледа. — Остава ни да намерим инвалидна количка.
Докато слизаше към заседателната зала на долния етаж под кабинета му, на Хендрикс изведнъж му се прииска да се обади на сина си Джаки. Само че нямаше как — чакаше го среща с Рой Фицуилямс, директорът на проекта „Индиго Ридж“, който имаше някакви проблеми със „Самаряните“.
Снощи, след като остави Маги в дома й, цял час издирва местонахождението на Джаки. Добре, че беше министър на отбраната, иначе можеше да не му провърви в Пентагона. Джаки, оказа се, беше изпратен в Афганистан. И не само това — оглавяваше тайните операции на патрулите, които претърсваха надупчените с пещери планини между Афганистан и Западен Пакистан, където се укриваха талибанските вождове и елитните кадри на „Ал Кайда“ начело с Бин Ладен. Хендрикс се въртя цяла нощ, мислейки си ту за Маги, ту за Джаки.
Влезе в заседателната зала, обграден от помощниците си, и седна начело на масата. Един от тях постави на масата папките, свързани със „Самаряните“, и ги отвори пред него. Хендрикс се загледа в разпечатаните материали, опитвайки се да предвиди посоката на възраженията на Фицуилямс, но мислите му бяха другаде.
Джаки. Джаки в планините на Афганистан. Маги беше виновна, тя бе отворила сърцето му. Беше държал желанията си под ключ, но сега искаше да си върне сина. Вечерята с Маги, нещо толкова просто, беше първото нормално нещо, което бе правил от години, след като напусна обикновения живот и се отдаде изцяло на работата си. Беше пренебрегнал — или може би беше се съпротивявал — импулса да продължи напред.
Фицуилямс закъсняваше. Хендрикс насочи гнева, който изпитваше към себе си, към шефа на „Индиго Ридж“ и когато Фицуилямс влезе запъхтян и излъчващ енергия и добронамереност, Хендрикс му се сопна:
— Седни, Рой. Закъсняваш.
— Извинявай. — Фицуилямс се отпусна на стола си като спаднал балон. — Нищо не можеше да се направи.
— Разбира се, че е можело. Винаги може. Писнало ми е да слушам извинения, вместо всеки да поеме отговорността за постъпките си. — Той разлисти папката за „Самаряните“. — Вината си е само твоя, Рой.
— Да, сър. — Страните на Фицуилямс горяха, а гласът сякаш засядаше в гърлото му. — Така е. Няма да се повтори, уверявам ви.
— А сега — покашля се Хендрикс, — какъв е проблемът?
Сградата на улица „Верне“ № 5, в която се помещаваше „Монишън Клъб“, беше внушителна постройка от бледожълт камък със средновековен вид. От едната й страна имаше добре гледана градина с ограда от подстригани чемширени храсти и настлани с чакъл пътеки, които изписваха кръгове и осмици. В центъра й беше оформена лилия от чемшири — древният хералдически символ на френската кралска династия. Липсата на цветя й придаваше някаква особена строга хубост.
Сорая остави Арон да ги води. Застана зад него и леко встрани, докато той звънеше на вратата. Амун стоеше точно зад нея. Усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му. Странно как помежду им се беше оформил триъгълник само защото в съзнанието на Амун се бе появил такъв.
59
Добре. Удовлетворен съм (исп.). — Бел.прев.
60
Пресвета Богородице! (исп.) — Бел.прев.