Предани [calibre 1.48.0]

Отметвам одеялото и пъхам крака в обувките си – от няколко дни спя с дрехите.

Минавам покрай леглото на Питър, после покрай Юрая и забелязвам, че е пъхнал шише с

алкохол под възглавницата си. Издърпвам го с два пръста и го слагам под възглавницата

на едно от празните легла. Не се грижа за Юрая, а обещах на брат му!

Излизам в коридора, завързвам връзките на обувките си и си приглаждам косата.

Откакто напуснах кастата на Аскетите, спрях да се подстригвам като тях, исках

Безстрашните да видят в мое лице един бъдещ лидер. Но в интерес на истината ми

липсва ритуалът от онези времена, внимателните движения на ръцете ми по косата,

водени повече от допира, отколкото от погледа. Само с едно докосване можех да усетя

дали всеки косъм е на мястото си и дали е сресан правилно. Не ми беше нужно огледало.

Когато бях дете, баща ми ме подстригваше на горния етаж на къщата ни. Никога не

внимаваше с бръснача и винаги остъргваше врата ми или порязваше ухото ми. Но пък

никога не го чух се оплаква, че се налага да ме подстригва. Е, и това е нещо...

предполагам.

Нита ме чака и потропва нервно с крак. Облечена е в бяла тениска с къси ръкави.

Косата ѝ е прибрана на опашка. Опитва се да се усмихне, но очите ѝ остават сериозни.

– Изглеждаш притеснена – казвам.

– Защото съм притеснена – отвръща тя. – Хайде, искам да ти покажа едно място.

Повежда ме по някакви тъмни коридори. Няма никой. От време на време виждаме по

някой портиер или служител на охраната. Всички познават Нита и махат за поздрав. Тя

върви с пъхнати в джобовете ръце и всеки път, когато очите ни се срещат, веднага

поглежда встрани.

Минаваме през врата, която се отваря без карта. Стаята зад нея е кръгла и много

просторна, а в центъра на тавана има голям полилей с висящи от него стъкълца. Подът

е покрит с полирано тъмно дърво, а стените са облицовани с бронз, който сияе там,

където светлината го докосва. На бронзовите панели са издълбани имена, стотици имена.

Нита застава под полилея и разперва ръце, за да посочи цялата стая.

– Това са родословните дървета на хората в Чикаго... Вашите родословни дървета.

Приближавам се до една от стените и започвам да чета имената, търся някое познато.

Най-сетне виждам: Юрая Педрад и Езекил Педрад. До всяко от имената има по едно

малко ББ, а до това на Юрая – точка, която изглежда издълбана неотдавна. Може би

това е знакът, че е Дивергент.

– Знаеш ли къде е моето родословно дърво? – питам.

Тя прекосява стаята и докосва единия от панелите.

– Поколенията са по майчина линия. Затова според данните на Джанийн Трис е второ

поколение – защото майка не е родом от града. Не знам как Джанийн е разбрала това,