Предани [calibre 1.48.0]

премина през обучението след пренастройването.

Също така давам съгласието си моите деца, както и децата на моите деца и поколенията след тях да

продължат да участват в експеримента за период, определен от Бюрото. Ще им бъде подадена фалшивата

информация за историята на семейството им, която ще получа самата аз, след като спомените ми бъдат

изтрити.

Подпис:

Аманда Мари Ритър.

Аманда Мари Ритър. Жената от видеото, Едит Прайър, моята предшественица.

Поглеждам към Кейлъб, който греее от знанието, сякаш от очите му извира ток.

Не моя, наша предшественица.

Издърпвам единия стол и сядам.

– Тя е била предшественица на татко?

Той кимва и сяда срещу мен.

– Живяла е преди седем поколения. Да, била му е леля. Брат е продължил да носи

името Прайър.

– А това... какво е?

– Това е формуляр за съгласие – казва той. – С този документ е приела да участва в

експеримента. Според бележките по-долу, това е оригиналното копие. Тя е била сред

основателите на експеримента. Член на Бюрото. В експеримента са участвали много

малко членове на Бюрото – почти всички хора, вкарани вътре, не са работили за

правителството.

Чета думите отново и отново, опитвам се да ги разбера. Когато я видях на видеото, ми

се стори съвсем логично да пожелае да стане част от нас, да се присъедини към нашите

касти, доброволно да остави всичко зад гърба си. Но това беше преди да видя с очите си

какъв е животът отвъд стената. А той не изглежда толкова кошмарен, както го описва тя

в посланието си към нас.

Видеото е една майсторска манипулация. Целта е била да ни направи предани на

Бюрото и на неговото внушение – че светът навън е унищожен и Дивергентите трябва да

излязат и да помогнат на хората там, да излекуват човечеството. Не е съвсем невярно,

защото хората в Бюрото вярват, че излекуваните гени ще оправят нещата, ще помогнат

на хората да преодолеят част от проблемите си. Убедени са, че ако се интегрираме в

останалото население, ще предадем здравите си гени на нашите деца. Така светът щял

да стане по-добър. Но от друга страна, те не се нуждаят от нас. Не са очаквали, че

наистина ще излезем от града като армия да се борим с несправедливостта и да

спасяваме всички, както внушава Едит. Дали е вярвала на собствените си думи, или ги е

казала само защото ѝ се е налагало?

На следващата страница има нейна снимка. Устните

са здраво стиснати в права

линия. Около лицето падат кичури кестенява коса. Трябва да е видяла нещо наистина

ужасяващо тук, за да се съгласи да изтрият всичките спомени, да прекроят целия

живот.

– Знаеш ли защо се е съгласила? – питам.

Кейлъб поклаща глава отрицателно.

– Не, но според някои от данните, а те не са никак много и не са изчерпателни, хората