Портата на дявола

Тя се обърна към микроскопа и погледна отново клетките. Помисли си за пластмасовите стружки под другия микроскоп до нея. Какво може да деформира така плътна, тежка пластмаса, без да стопи по-тънката и по-лека пластмаса, да причини овъгляване по метала, сякаш е бил заваряван, и да унищожи човешката тъкан отвътре навън?

Гамей вдигна отново глава от микроскопа.

– Госпожа Нордгрюн казала на Кърт, че е имала халюцинации.

Смит прегледа бележките си.

– Тя е казала на Кърт, че е видяла звезди пред очите си точно преди да припадне. Казала е: „Не искам да звуча като луда, но приличаха на миниатюрна заря пред очите ми. Мисля, че видях нещо, но когато затворих очи, искрите още бяха там.”

– Чела съм за астронавти, които са преживели подобно нещо – каза Гамей. – На една мисия на совалката преди години те виждали искри или стрелкащи се звезди, когато затворели очи.

Смит изправи гръб на стола.

– А спомняш ли си причината? Тя се замисли.

– Били са в орбита по време на слънчево изригване. Въпреки че каютите били защитени, част от високоенергийните лъчи са проникнали. А когато те достигнат до ретината, предизвикват неврологична реакция, която се преживява като изригване на искри пред очите.

– Значи не е халюцинация?

– Не. Те са го виждали съвсем реално, както аз ви виждам сега. Ретината предава сигнал до мозъка.

Доктор Смит я слушаше и кимаше замислено. Стана и тръгна към микроскопа, като взе още една тъканна проба.

– Когато бях във военновъздушните сили, вероятно преди да се родиш, си спомням един млад мъж, който мина пред един от нашите реактивни фантоми по време на радарен тест. Беше още дете, бе постъпил преди месец в армията. Никой не го видя да се приближава. За негово нещастие точно този самолет беше от онези, които наричаме „ Диви невестулки“, проектиран да излъчва мощни радиоимпулси, които да забиват вражеските радари с толкова много сигнал, че да не могат да отличат нашите самолети сред целия този хаос.

– И какво стана?

– Той извика, падна на колене и после по очи на земята – каза Смит. – Шефът спря радара и ние извлачихме хлапето в амбулаторията, но вече беше мъртъв. Колкото и да е странно, кожата му беше съвсем невредима. Излезе, че се е изпържил отвътре. Звучи зловещо, но се беше сварил като в микровълнова. Тогава бях още студент по медицина, но си спомням как изглеждаше тъканта му под микроскопа. Ужасно много приличаше на тази.

Гамей си пое дъх, опитваше се да потисне ужаса от чутото и да се концентрира върху научните доказателства.

– А металът изглежда като след заварка – каза тя. Той кимна.

– Високоенергийни разряди могат да причинят срив във въздушното съпротивление и електрическата енергия прескача пролуките – каза тя. – Прекарала съм достатъчно време с Кърт и Джо, за да знам какво точно става при заваряване.

– Създадена от човека мълния – каза Смит. – Ето защо горивото и артилерийските снаряди трябва да бъдат съхранявани по определен начин. Дори статичен електрически заряд може да запали петролните изпарения.