Богинята на светлината

Памела дръпна ръката си, поклати глава и дори успя да се усмихне.

— Виж, забавлявахме се, беше ни хубаво — да оставим нещата каквито са. Не е нужно да правиш от това голяма работа.

Артемида гледаше втренчено шокираното изражение на брат си. Защо мълчи? Смъртната го напуска! Макар очевидно да не иска това. Заради връзката с нея Артемида усещаше ясно болката на Памела. Но дори без тази връзка нейното вдървено и механично държание показваше колко е наранена. Памела страдаше. Нуждаеше се от утеха!

Аполон обаче мълчеше.

— Не искахме да те обидим — Артемида реши да вземе нещата в свои ръце. — Това е само недоразумение. Моля те, не си тръгвай разстроена!

— Не съм разстроена — отвърна Памела.

— Аз щях да бъда — най-накрая Аполон възвърна гласа си. Този път не се опита да я докосне. Стоеше неподвижно и се опитваше чрез думите да предаде всичко, което чувства. — Щях да бъда разстроен и ядосан, ако си мислех, че смяташ да ме напуснеш преди изгрев-слънце и не ми казваш за това. Трябваше да ти кажа, Памела! Имах намерение да го направя, но разбери, моя сладка Памела, знам, че ще се върна. Затова ми се стори жестоко да развалям деня ни, като ти кажа, че си заминавам скоро. Сега виждам, че съм сгрешил. Ще ми простиш ли?

Трябваше да му отвърне, че не е станало нищо кой знае какво, че не очаква нищо от него и да продължи да върви. После можеше да се обади на Ви и да си поговорят страхотно по женски, за това че мъжете са лайнари. Утре ще се върне към работата си и да забрави за него. В крайна сметка, просто спа с Феб — не се беше омъжила за него.

Но очите му я уловиха. Отново! Можеше да се закълне, че вижда дълбоко в тях ехото на собствените си чувства, на самата себе си. Около него пак витаеше онзи копнеж по „нещо липсващо“ и този копнеж я развълнува дълбоко — усети го с тялото си, със сърцето и душата си. Ако Дуейн я бе балсамирал, то Феб я съживи. Тя не искаше да се затвори отново в своята гробница. Познаваше се достатъчно добре, за да знае, че този уикенд е повратна точка. Няма начин да се върне към затворения си живот.

Ще излезе оттам! Щеше да флиртува и да поема повече рискове, със или без Феб. Но всичко в нея крещеше, че иска да поема тези рискове с него.

— Добре — каза тя, процеждайки думата през зъби, — прощавам ти.

После кръстоса ръце и зачака. Топката беше в неговото поле, но вместо Феб сестра му я пое и върна отговора.

— Брат ми и аз трябва да поговорим. Това е семеен въпрос и аз…

— Няма проблем — прекъсна я Памела. — Изчезвам!

— Памела, ти също имаш брат, нали? — Артемида я измери с очи.

Хваната отново, докато се обръща, Памела кимна вдървено.

— Тогава разбираш, че понякога семейните проблеми могат да вземат превес над личните ни желания. Нужни сме вкъщи. Моля те, не съди сурово брат ми за това.

Памела й отвърна със същата откровеност.

— Не съдя брат ти сурово, просто предпазвам себе си.

— Няма защо да се пазиш от мен — бързо изрече Аполон и погали леко дългия й, гол врат с върховете на пръстите си. Памела потрепера. Но дали защото го желае, или защото го отхвърля, запита се Аполон. — Да се видим довечера, преди да тръгна. Имаш думата ми, че ще се върна!