Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Изсмукваше, източваше всяка унция вода, всяка капка течност от телата. Абсорбираше я и връщаше течността в природата, откъдето беше дошла. Пресушаваше, изсушаваше телата на мъртвите.
Шепнеше на Конлан с настървение, с бяс, с лукавия примамлив зов на неподправена сила. Mortus desicana.
Силата, която имаше потенциала да изсмуче течностите от плътта и костите на онези, които бяха все още живи.
Очевидната съблазън в мисълта го задуши, спря го. Ужасът от това в какво можеше да се превърне, какво можеше да причини владението на такава сила на ума му, на душата му, го откъсна от източника на елементите моментално.
Когато изгуби контрол, падна назад върху най-близкото дърво, докато си поемаше дъх с усилие. Когато зрението му се проясни от силата и мъглата, и праха от източените тела, той видя Вен, рухнал на земята, да се опитва да се надигне с една ръка.
Когато Конлан се опита да се изправи, да възстанови достатъчно от силата си, за да продължи, остър глас проряза изтощението му.
Джъстис.
— Интересно, принце мой. Не знаех, че си усвоил извикването на забранената смърт. — Джъстис се поклони леко и заобиколи купчината от прах и частици от кости, която стоеше на мястото, където само преди минути лежаха телата на дванадесет мъже. Изрита един череп, който се беше изтърколил настрана от другите, и той избухна в дъжд от фин, сух прах.
Джъстис наклони глава и се взря в Конлан и Вен с присвити очи.
— Много интересно, наистина.
Барабас се облегна назад в стола си с дърворезба, разположен в центъра на главната галерия Праймъс, часове след като всички останали се бяха прибрали у дома, към безсмисленото си ежедневие. Беше съвсем удовлетворен от работата, свършена през този ден. Все пак, още едно допълнение към Акта за защита на нечовешките видове от 2006 година, чийто автор беше (едно от най-забележителните му постижения) вече бе само на един-единствен подпис разстояние от това да стане закон.
Той беше пробил път на допълнението с убеждаване, чар и груба физическа сила. Също така, изчезването на двама ключови члена на човешкия Конгрес не беше навредило.
Усмихна се, оголил зъби, които биха ужасили слабия мъж, който точно в тази минута вероятно стоеше, треперещ, в Овалния кабинет. Неговите съветници умоляваха президента да наложи вето на законопроекта.
Барабас знаеше, че това мекотело няма достатъчно кураж за това.
„Загубил мястото си в конгреса“ придобиваше изцяло ново значение, когато един политик си имаше работа с господар вампир.
— Сигурно сте много доволен от себе си, лорд Бар… лорд Барнс. — Дракос беше влязъл, незабелязано, и крачеше по пътеката към него.
Барабас не желаеше особено генерал, който може да се промъква край него неусетно, което му напомни още веднъж, че скоро трябваше да реши дали да потърси заместник на Дракос.
Може би Калигула. Мисълта му достави перверзно удоволствие и отново се усмихна.
— Да, Дракос, много, много доволен съм. Укрепването на властта е просто въпрос на придобиване и усъвършенстване на знания.
Барабас се изправи, после се издигна във въздуха от мястото си и накрая стъпи върху пода на залата.
— Ако познаваш и себе си, и врага си, ще излезеш от сто битки със сто победи. Ако не познаваш нито себе си, нито врага си, ще изгубиш всички.
Дракос повдигна вежда.
— Сун Дзъ12?
Барабас наклони глава.
— Истински майстор на стратегията.
— Той също ли е бил един от нас?
— Не, макар и да е удивително, че не е. Ако само имах възможност… Както и да е. Няма значение. Какво имаш за докладване?
— Нашите шпиони докладваха пълен провал при опита да разберат какво може да се е случило на Терминъс и неговия отряд, милорд. Ние…
Но преди Дракос да успее да довърши мисълта си, студ премина през стаята. Макар и безцветен, той разруши светлината. Макар и без миризма, вонеше на злъч и смърт. Макар и беззвучен, той ги оглуши, поваляйки и двамата на колене.
Като се задушаваше и задавяше, Барабас едва имаше време да формулира името в ума си, преди тя да проговори.
Анубиса. Богинята на нощта.
12
Автор на „Изкуството на войната“, известна китайска книга за военните стратегии, написана в края на 6 век пр.н.е. или началото на 5 век пр.н.е. Макар да съществуват и теории, които приписват книгата на неизвестна група китайски философи. — Б.пр.