Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Левин й подаде зелен гащеризон и маска за лицето. След това отвори една от вратите и издърпа дълго корито от неръждаема стомана. Аби вторачи поглед в една точка на стената, после бавно започва да свежда очи, докато не видя какво лежеше в него.
Не беше това, което очакваше. Във ваната лежеше скелет, проснат в цялата си дължина, ръцете плътно до торса, а черепът гледаше към тавана. Костите бяха сухи и потъмнели от годините — едва ли не праисторически. Приличаше по-скоро на музеен експонат, отколкото на резултат от военно престъпление.
— Това ли донесе Майкъл? — Кимване. — Обясни ли защо е у него?
— Искаше да знае какво мога да му кажа за скелета.
— И?
— Скелетът е на човек, вероятно навлязъл в седемдесетте си години, когато е умрял. Почти сигурно е, че са го убили. — Той пъхна обгърнат от гума пръст към задната част на гръдния кош. — Виждаш ли това? Четвъртото горно ребро е срязано точно до хрущяла. Добре се вижда натрошеният остатък.
— Какво означава това?
— Най-вероятно е промушен в гърба.
Аби видя, че зад лицевата маска Левин се усмихва.
— Смешно ли е?
— Предполагам не и за него. Но така или иначе, няма да започнем разследване.
Тя не разбра.
— И защо?
— Защото е умрял преди около хиляда и седемстотин години.
Левин отиде до стената, свали маската и ръкавиците и си изми ръцете. Когато се върна при нея, усмивката му беше изчезнала, но в очите му нямаше отговори.
— Значи Майкъл ти е донесъл открит от него скелет на човек, убит преди повече от хиляда години? — повтори Аби.
— Като изхождам от възрастта, предполагам, че е римлянин. Изотопният анализ го поставя в средиземноморски климат, така че вероятно е пътувал, а състоянието на костите показва, че се е хранил добре — значи е бил богат. И както вече казах, вероятно е промушен в гърба.
Левин прекоси помещението до метален шкаф и извади една папка. Вътре имаше купчинка листове и малък кафяв предмет в найлонов плик.
— Имаше и още нещо. — Той извади друга ръкавица от автомата, плъзна предмета от плика и го сложи под микроскопа на работната маса. — Това е катарама на колан. Хвърли едно око.
Аби прилепи око до окуляра. Виждаше се нещо кафеникаво и размазано, подобно на пласт есенни листа. И в училище не беше много добра в работата с микроскоп. Тя опипом намери винта и намали увеличението, докато картината не стана ясна.
Тогава направо зяпна. От замъглеността се бяха появили букви, замърсени и неясни, но все още се четяха. Тя започна да плъзга предметната масичка, разчитайки ги една по една.
LEG IIII FELIX
— Това е името на римски легион — поясни Левин. — Щастливият четвърти. — Забеляза изненадата й. — Намерих го в интернет. Явно са били разположени в Белград, което не е много далеч оттук. Ако погледнеш под надписа, ще видиш знака на легиона.
Аби взе катарамата от предметната масичка и присви очи, за да я разгледа по-добре. Да, ръждата пречеше и изкривяваше всичко, но успя да го различи. Слаб лъв, с пропорциите на хрътка и къдрава грива, която се спускаше до раменете.
— Момчетата от НАТО не са първите окупатори в тази част на света — подхвърли Левин. — Този обаче не е извадил късмет.
Тя остави катарамата на масата и погледна отново към скелета във ваната. Мъртвите очни ябълки гледаха към нея. Драскотина на челото го правеше да изглежда сякаш сбръчкано в размишления, като че ли изваден от мрака, мъртвият присвиваше очи, за да я види.
Кой си ти, запита се тя.
А ти коя си, сякаш отговори черепът.
— Майкъл каза ли къде е намерил скелета?
— Каза, че било на север, близо до сръбската граница. В бандитския район. Не го попитах защо си играе на Индиана Джоунс там. Сигурно е имал нужда от охрана, защото се появи с един „Ленд крузър“ на американската армия. Американски войник му помогна да внесат скелета.
— Разбра ли как се казва?
— Остави ми автографа си. Майкъл го накара да подпише документите, като каза, че било по-добре неговото име да не е в списъка. — Левин зарови из документите в папката. — А, ето го. Специалист Антъни Санчес, 957-и екип за свръзка и наблюдение.