Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— По този въпрос трябва да се отнесете до нашия приятел отсреща — и домакинът кимна многозначително към свещеника.
— Ще ми позволите ли да ви заявя, че ще бъда много щастлив, ако ни я издекламирате, сър? — рече мистър Снодграс.
— О, в същност това е една съвсем незначителна работа — отвърна свещеникът, — единственото ми оправдание е, че бях съвсем млад на времето, когато я съчиних. Но щом настоявате, ще ви я издекламирам, каквато си е.
Както можеше да се очаква, всички наостриха уши и заговориха съвсем тихо; а старият свещеник, подпомаган от жена си, която честичко му подсказваше, захвана да декламира въпросните стихове.
— Нарекъл съм ги:
Бръшлянът зелен
Докато старият свещеник декламираше повторно тези стихове, за да може мистър Снодграс да ги запише, мистър Пикуик проучваше с голямо внимание всяка черта на неговото лице. И след като старецът завърши своята диктовка, а мистър Снодграс прибра бележника в джоба си, мистър Пикуик рече:
— Извинете, сър, загдето си позволявам да отправя подобна молба след едно тъй кратко познанство, но на човек като вас, проповядвал дълги години Евангелието по тези места, не може да не са направили впечатление някои случки и събития, заслужаващи да бъдат запазени за потомството.
— Да, бил съм естествено свидетел на някои случки и съм срещал различни хора — отвърна старият джентълмен, — но всички те са много обикновени, тъй като обсегът на моята дейност е бил винаги доста ограничен.
— Ама все пак записахте някои неща за Джон Едмъндс, доколкото си спомням, нали? — настоя мистър Уордл, който, изглежда, много държеше неговият приятел да се разбъбри пред новите гости и да обогати техните знания и култура.
Старецът кимна леко с глава в знак на съгласие и се канеше да смени темата на разговор, но мистър Пикуик го превари:
— Моля да ми простите, сър, но смея ли да задам въпроса, кой е този Джон Едмъндс?
— Точно това щях да запитам и аз — додаде нетърпеливо мистър Снодграс.
— Е, не можете вече се изплъзна — намеси се отново веселият домакин. — Рано или късно ще трябва да задоволите любознанието на тия господа. Най-добре ще е да се възползувате от случая и да го сторите още сега.
Старецът се усмихна добродушно и придърпа стола си напред; останалите от компанията също придвижиха своите столове по-близо един до друг, особено мистър Тъпман и лелката стара мома, които, би рекъл човек, доста недочуваха; слуховата тръба на старата дама също биде надлежно поставена, мистър Милър (заспал по време на декламацията на стиховете) биде пробуден от своята дрямка с едно предупредително ощипване, извършено под масата от експартньора му, сърдития дебел джентълмен, и старият пастор започна без предварително встъпление следния разказ, на който ние си позволихме да сложим следния надслов: