Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
Стефани и Маи се бяха качили по стълбите, водещи към горния етаж. Стефани реагира мигновено и сграбчи Джош за ръката, когато той скочи на парапета. Той не смееше да мръдне, докато отломките се свличаха надолу по стълбището.
Примъкна се по парапета на метър от потока отломки и се приземи грациозно на едно стъпало под Стефани и Маи. Болката в торса отново го прониза, но той реши да не й обръща внимание. Двете жени успяха да го издърпат нагоре по стълбището. Стигнаха до следващия завой и погледнаха през вратата. Пороят от отломки беше спрял, но вратата беше блокирана. Ниво Б2 беше недостъпно.
— Трябва да си почина малко — каза Джош.
— Ранен си — каза Стефани и клекна до него.
Той притискаше тялото си отстрани, тя опипа внимателно мястото и той подскочи.
— Мисля, че си счупил ребро — обяви тя и каза в микрофона: — Първа база, Джош е ранен. Моля, активирайте пет милиграма болкоуспокояващо. Нанороботите да се насочат към петото ребро.
— Сибил работи по въпроса, Стеф. Какво е положението при вас?
— Вратата на ниво Б2 е непроходима. Ако не броим нараняването на Джош, сме добре.
— Какъв е планът?
— Ще продължим към Б1. Ако успеем да влезем, ще се опитаме да стигнем до Б3 по алтернативен маршрут.
— Прието.
Докато разговаряха, Сибил активира наноробота в мозъчния ствол на Джош и той започна да отделя точната доза болкоуспокояващо в кръвоносната му система. Компютърът нареди на 35 милиона микроскопични устройства да се насочат към счупеното му ребро. Трябваше им час, за да оправят счупването, но през това време болкоуспокояващото щеше да го държи във форма.
Лекарството подейства почти на мига. Основната му съставка беше отрова на охлюва Conus victoriae, в която имаше протеин, наричан ACV1. Той бързо се свързваше с центровете за болка в мозъка и ги блокираше напълно.
Веднага щом отровата започна да върши своето чудо, Джош скочи на крака.
— Обичам си работата — каза той и се ухили. — Е, какво чакаме?
Маи тръгна първа нагоре по стълбите към аварийния изход на ниво Б1.
— Какво мислите? — попита тя, когато я настигнаха пред вратата.
— Мисля, че това е последният ни шанс — каза мрачно Стефани.
57.
Малдивите
8:00 часа
Война се обади на останалите Конници от палубата на яхтата си за петдесет милиона долара — „Роузбъд“. Беше я кръстил така в чест на любимия си филм „Гражданинът Кейн“. Плавателният съд бе закотвен край Наладу на Малдивите. Задвижваше се с два газотурбинни двигателя „Бентли“, разполагаше с шест луксозни каюти, основна палуба, дълга четирийсет метра, и една по-малка горна палуба с хидравличен подвижен покрив, до която се стигаше с асансьор. Движеше се със скорост от 40 възела, без да нарушава комфорта на пасажерите си.
Всички двайсет членове на екипажа бяха жени и им бе забранено да обличат каквото и да било от кръста нагоре. Две от тях масажираха масивния врат на Война, който лежеше на шезлонг под топлото следобедно слънце. Огромното му шкембе лъщеше от лосион против изгаряне. До него имаше количка с компютър и плосък монитор. Останалите Конници се появиха в отделни прозорци на екрана.
— Господа — каза Война с полузатворени очи. Отпи от ментовия джулеп с 60-годишен бърбън. — Надявам се, че не съм ви откъснал от нещо важно. — Засмя се и двойната му гуша се разтресе. — Само че имаме проблем.
— Какъв проблем? — попита Смърт. Зад него се виждаше дървената ламперия на вашингтонския му кабинет.
— Оказва се, че нашият приятел е още жив.
Мъжете на екрана се взряха безизразно във Война.
Трудно можеха да бъдат разклатени.
— Откъде знаеш това? — попита Чума. Той беше високо над Атлантическия океан, на борда на частния си самолет „Хоукър“ 400 ХР.
— Комуникациите са моят бизнес, забравихте ли? Хората ми са засекли две обаждания от мобилния му номер.
— Всеки би могъл да се обажда от него.
— Не е изключено, макар че е доста невероятно. Особено като имаме предвид, че второто му обаждане е било до съпругата му.
— Е, значи работата на Дракон не е свършена — каза Завоевание и черните му очи се впиха в останалите. Той беше на задната седалка на лимузината си, която пътуваше по Бърдкейдж Уолк в Централен Лондон. При него беше четири сутринта и улиците бяха мокри.