Тайната история

— Ще пиеш ли колата?

Изобщо бях забравил за нея. Лежеше си на дивана и се бе запотила. Подадох я, отвори я, пое голяма, алчна глътка и се оригна.

— Почивка, която освежава — каза той, а после добави. — Нека споделя с теб нещичко за Хенри, друже.

— Какво?

Отпи още една глътка и се обърна към телевизора.

— Той не е това, за което го мислиш.

— Какво искаш да кажеш? — попитах след известно време.

— Искам да кажа, че не е онова, за което го мислиш — повтори той, този път по-високо. — Или за което го мислят Джулиан и всички останали — отпи отново от колата. — Беше успял много добре да ме заблуди.

— Аха — казах несигурно след още едно дълго мълчание. До съзнанието ми бе започнало да достига неприятното предположение, че всичко това бе някак си свързано със секс. По-добре бе да не знам подробности. Погледнах го в профил: кисел, раздразнителен, с очила смъкнати на върха на острото му малко носле и зачатъци на двойна брадичка. Нима в Рим Хенри му бе посегнал? Неправдоподобна, но възможна хипотеза. Ако го бе направил, със сигурност се бе отприщил адът. Не можех да се сетя за нещо друго, което би наложило толкова много шепнене и такава тайнственост, или пък би оказало толкова силен ефект върху Бъни. Измежду нас той бе единственият с приятелка. Бях повече от сигурен, че спи с нея. Същевременно обаче бе изпълнен с предразсъдъци — много чувствителен, докачлив и лицемер до мозъка на костите си. Освен това без съмнение поведението на Хенри бе много странно, като се има предвид, че постоянно му даваше пари: плащаше му сметките, покриваше му разноските, отпускаше му средства като съпруг на разточителната си жена. Може би Бъни бе позволил на алчността си да надделее, а после бе дошъл ядът, когато бе разбрал, че щедростта на Хенри има определена цена.

Но наистина ли бе така? Със сигурност някъде имаше улики, но не бях сигурен накъде водят те точно, въпреки че на първи поглед сякаш водеха до отговора. Помнех и случката с Джулиан в коридора, но пък тя бе доста различна. Живях с Хенри цял месец, не усетих и най-лекия намек за подобен род напрежение, което аз като човек, по-отдалечен от такива наклонности, долавям бързо. У Франсис усетих силно течение, полъх у Джулиан, дори у Чарлс имаше повей, но знаех, че се интересува от жени, към които таеше някаква наивна, предпубертетна срамежливост, която мъж като баща ми би интерпретирал по отвратителен начин — при Хенри обаче — нищо. Гайгеровият брояч мълчеше. Ако изобщо държеше на някого, това бе Камила. Целият се надвесваше над нея, когато я слушаше, а тя бе и най-честият адресат на изключително редките му усмивки.

Дори и да съществуваше такъв неподозиран аспект на личността му, което бе възможно, възможно ли бе да си пада по Бъни? Отговорът на този въпрос бе почти еднозначен — не. Той не само се държеше така, сякаш Бъни не го привличаше, но дори даваше признаци, че едва го понася. А и ми се струваше, че колкото противен да намираше Бъни във всичките му останали аспекти, толкова по-гнусен щеше да му бъде в този, дори повече, отколкото на мен. Най-общо казано, бих могъл да призная, че Бъни бе красив, но ако го подложех на по-щателна проверка и се опитах да се фокусирам върху него в сексуален аспект, щях да видя само отблъскващото изпарение на вонящи на кисело ризи, на превърнали се в тлъстини мускули и мръсни чорапи. Явно момичетата си падаха по такива неща, но за мен той имаше еротичното излъчване на стар треньор по футбол.