Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
Изведнъж се почувствах много изморен. Изправих се. Бъни ме зяпаше с отворена уста.
— Отивам да спя, Бъни. Може би ще се видим утре.
Той примигна срещу мен.
— Надявам се, че този проклет вирус няма да събори и теб, друже — отсече той.
— Аз също — кой знае защо изпитах огромно съжаление към него. — Лека нощ.
Във вторник сутринта се събудих в шест, възнамерявах да уча по гръцки, но никъде не открих речника на Лидъл и Скот. Търсих го къде ли не, после помръкнах, защото си спомних, че го бях оставил в дома на Хенри. Бях забелязал, че липсва, когато разопаковах. Неизвестно защо не беше при другите ми книги. Тогава претърсих всичко бързо, ала внимателно и накрая се отказах, реших, че по-късно ще го потърся отново. Липсата му ме поставяше в доста неприятно положение. Първият ми час по гръцки бе чак в понеделник, но Джулиан ми бе дал доста работа, а и библиотеката беше затворена, защото преминаваха от каталожната система на Дюи87 към тази на Конгресната библиотека88.
Слязох долу, обадих се у Хенри и както очаквах, никой не вдигна телефона. Радиаторите във ветровития коридор тракаха и съскаха. Слушах поне тридесетото иззвъняване на телефона, когато изведнъж се сетих: защо просто не отида в северен Хампдън и не го взема? Хенри сигурно го нямаше, но аз разполагах с ключ. На него ще му трябва повече време, за да се прибере от къщата на Франсис. Ако побързах, щях да съм там за четвърт час. Затворих и се затичах към входната врата.
Апартаментът на Хенри изглеждаше изоставен на мразовитата утринна светлина, колата му не се виждаше на алеята, нито нагоре или надолу по улицата, където имаше обичай да паркира, когато не искаше никой да разбере, че си е у дома. За всеки случай почуках. Pas de reponse89. Предпазливо завъртях ключа и влязох. Надявах се, че няма да го заваря да стои в коридора по халат и да наднича иззад вратата към мен.
Нямаше никого. Апартаментът тънеше в хаос — книги, хартии, празни чаши от кафе и вино. Всичко бе покрито с тънък слой прах, виното в чашите бе изсъхнало и се бе превърнало в лепкаво, ръждиво петно по дъната им. Мивката бе пълна с мръсни съдове, млякото бе извън хладилника и се бе вкиснало. По принцип Хенри бе голям чистник, никога не съм го виждал да си сваля палтото без да го закачи внимателно. На дъното на една от чашите за кафе плуваше мъртва муха.
Нервите ми бяха опънати, имах чувството, че се намирам на местопрестъпление. Бързо претърсих стаите, сред тишината стъпките ми отекваха гръмко. Не след дълго видях книгата, лежеше на масата в коридора, бе на едно от най-очевидните места, където бих могъл да я забравя. Чудех се как съм могъл да я пропусна? В деня, когато си тръгвах, погледнах навсякъде, дали пък Хенри не я бе намерил и не я бе оставил, за да я взема? Грабнах я бързо, бях изплашен и нямах търпение да си тръгна, тогава погледът ми бе привлечен от къс хартия върху масата.
Почеркът бе на Хенри: „TWA90 219; 795x4“.
Ръката на Франсис бе добавила телефонен номер с код 617 в края. Вдигнах листа и внимателно го разгледах. Бележката бе написана на съобщение за просрочени книги от библиотеката, беше само отпреди три дни.
Без да осъзнавам защо, оставих речника и отидох с бележката до телефона в предната стая. Кодът бе на Масачусетс, вероятно на Бостън. Погледнах часовника си и набрах номера, прехвърляйки разговора за сметка на офиса на доктор Роланд.
Тишина, две иззвънявания, изщракване.
— Вие се свързахте с кантората на Робсън Тафт на Федерал стрийт — уведоми ме гласът от записа. — Телефонният ни номератор е затворен, моля обадете си между девет и…
Затворих, стоях, загледан в парчето хартия. Не без известно безпокойство се сетих за намека на Бъни, че Хенри се нуждае от адвокат. Вдигнах отново слушалката и от справки поисках „Информация“ на TWA.
— На телефона е господин Хенри Уинтър — казах на операторката. — Обаждам се, за да потвърдя резервацията си.