Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Странно, но тази забележка на мига измести чувството на окаяност и безсилие, което бе предизвикало в мен зловещото докосване на графа. Вместо слабост и страх, сега чувствах безкрайна обида. И ярост. Прехапах устни.
— Гуендолин?
— Какво?
— Това не беше обида. Под обикновена нямах предвид елементарна, по-скоро средностатистическа, разбираш ли?
Ставаше все по-интересно.
— Няма значение — казах и го изгледах гневно. — Все ми е едно какво е мнението ти за мен.
Той отвърна невъзмутимо на погледа ми.
— Ти не си виновна за това.
— Та ти изобщо не ме познаваш — изсумтях.
— Може и така да е. Но познавам цели тълпи момичета като теб. Всички сте еднакви.
— Цели тълпи момичета? Ха!
— Момичетата като теб се интересуват само от прически, дрехи, филми и рок звезди. Постоянно се хилите и ходите до тоалетната само на групички. И одумвате Лиса, само защото си е купила тениска за пет лири от „Маркс и Спенсър“.
Въпреки че бях много ядосана, нямаше как да не се засмея с глас.
— Да не искаш да кажеш, че всички момичета, които познаваш, одумват Лиса, която си е купила тениска от „Маркс и Спенсър“?
— Знаеш какво имам предвид.
— Да, знам. — Всъщност не исках да продължа да говоря, но просто не можах да се спра: — Значи мислиш, че всички момичета, които не са като Шарлот, са повърхностни и глупави. Само защото сме имали нормално детство и не сме имали непрестанно уроци по фехтовка и обучение по мистерии. В действителност не си имал време да се запознаеш с някое нормално момиче, затова си си измислил тези жалки предразсъдъци.
— О, я стига! И аз съм бил в гимназията точно като теб.
— Да бе! — Думите сами се изплъзваха от устата ми. — Ако дори наполовина така старателно си бил подготвян за живота ти като пътуващ във времето като Шарлот, значи нямаш нито приятели, нито приятелки и мнението ти за така наречените средностатистически момичета се базира само на наблюдения, които си правел, докато си стоял самотен в училищния двор. Или искаш да ми кажеш, че твоите съученици са смятали хобитата ти — изучаване на латински, танцуване на гавот и управляване на карета — за изключително страхотни?
Вместо да се засегне, Гидиън изглеждаше развеселен.
— Забрави да споменеш свиренето на цигулка. — Той се облегна назад и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Цигулка? Наистина ли? — Гневът ми изчезна толкова мигновено, колкото се беше появи. Цигулка — не е истина!
— Поне сега лицето ти отново придоби малко цвят. Преди малко беше бледо като това на Миро Ракоци.
Точно така, Ракоци.
— Всъщност как се изписва?
— Р-а-к-о-ц-и. Защо питаш?
— Искам да го проверя в Гугъл.
— О, толкова много ли ти хареса?
— Да ми е харесал? Той е вампир — казах. — Идва от Трансилвания.
— Идва от Трансилвания, но не е вампир.
— Откъде знаеш?
— Защото вампирите не съществуват, Гуендолин.
— Така ли? Щом има машини на времето — и хора, които са в състояние да удушат някого, без да го докоснат — защо да не съществуват и вампири? Заглеждал ли си се в очите му? Като черни дупки са.
— Това е заради отварите с беладона, с които експериментира. Растителна отрова, която уж помага да разшириш съзнанието си.
— Откъде знаеш?
— Има го записано в хрониките на пазителите. В тях наричат Ракоци Черния леопард. Той на два пъти е спасявал графа от покушения. Много е бърз и умел в боравенето с оръжие.
— Кой е искал да убие графа?
Гидиън сви рамене.
— Човек като него има много врагове.
— Не се и съмнявам. Но останах с впечатлението, че и сам много добре може да се грижи за себе си.
— Определено — съгласи се Гидиън.
Зачудих се дали да не му разкажа какво бе направил графа, но после размислих. Макар Гидиън да се държеше любезно с мен, бях останала с впечатлението, че двамата с графа са големи дружки.
Не вярвай на никого!
— Наистина ли си отишъл в миналото при всички тези хора и си източил от кръвта им? — попитах вместо това.
Гидиън кимна.
— Заедно с теб и мен сега в хронографа отново са вкарани осем от дванайсет пътуващи във времето. Останалите четири също ще ги намеря.
Спомних си думите на графа и попитах:
— Как си успял да стигнеш от Лондон до Париж и Брюксел? Мислех, че времето, което може да се прекара в миналото, е само няколко часа.