Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Дърт шовинист, помислих си, докато свеждах надолу очи, празнодумен, надут, скучен старец.
О, небеса! Да не би да бях полудяла? Нали нищо не трябваше да си мисля! Но явно четенето на мисли не се отдаваше на графа толкова добре, защото той продаваше да се хили.
— Не е особено разговорлива, нали?
— Просто е срамежлива.
Май сплашена би била по-точната дума.
— Няма срамежливи жени — възрази графът. — Зад уж срамежливо свеждане на погледа просто прикриват собствената си глуповатост.
Все повече стигах до заключението, че не трябва да се страхувам от него. Той бе просто един самовлюбен старец женомразец, който сам обичаше да се слуша как говори.
— Изглежда нямате особено високо мнение за жените — каза лорд Бромптьн.
— О, напротив! — отвърна графът. — Обичам жените. Наистина! Просто не вярвам, че разполагат с нужния мозък, който да е от полза за човечеството. Затова в моята ложа жените нямат работа. — Той се усмихна сияйно на лорда. — Между другото, лорд Бромптьн, нерядко за много мъже това е решаващият аргумент, за да пожелаят членството.
— И въпреки това жените ви обичат! Баща ми не се уморяваше да ми разказва въодушевено за успехите ви при дамите. По всяко време, както тук в Лондон, така и в Париж, са лежали в краката ви.
Графът веднага се отнесе в спомени за времето си на разбивач на женски сърца.
— Не е особено трудно да омаеш една жена и да я подчиниш на волята си, скъпи лорде. Всички са еднакви. Ако не се занимавах с по-възвишени дела, отдавна да съм написал книга със съвети за подходящото държане спрямо жените.
Да, разбира се. А аз дори вече можех да му предложа подходящото заглавие: „С душене към успех“ или „Как с дрънкане на глупости да сломим съпротивата на всяка жена“. За малко да се разсмея. Но тогава видях, че Ракоци ме наблюдава много внимателно и закачливото ми настроение се изпари толкова бързо, колкото се бе появило.
Явно се бях побъркала! Черните очи фиксираха моите за секунда, сведох поглед към мозаечния под и опитах да се преборя с чувството на паника, което заплашваше да ме погълне. Не от графа трябваше да страхувам, това бе повече от ясно. Но това не означаваше, че можех да се чувствам в безопасност.
— Всичко това е много забавно — каза лорд Бромптън, а двойните му брадички се тресяха от удоволствие. — Без съмнение във ваше лице и в това на придружителите ви са пропилени истински артистични таланти. Както казваше баща ми, вие можете да разказвате изумителни истории, скъпи ми графе Сен Жермен. Но за съжаление не можете да докажете нито една от тях. Досега не сте ми показали нито един фокус.
— Фокус! — извика графът. — О, скъпи ми лорде, вие сте такава душа, изпълнена със съмнения. Отдавна да съм загубил търпение с вас, ако не се чувствах задължен към баща ви, бог да го богослови. И ако интересът ми към вашите пари и влияние не беше толкова голям.
Лордът се засмя неловко.
— Е, поне сте откровен.
— Алхимията не може да съществува без покровителство. — Графът се обърна импулсивно към Ракоци. — Ще трябва да демонстрираме на добрия лорд няколко от нашите фокуси. Той е от хората, които вярват само на онова, което видят. Но първо трябва да разменя няколко думи на четири очи с правнука си и да напиша писмо до Великия пазител на моята ложа в бъдещето.
— Спокойно можете да използвате за целта кабинета в съседство — каза лордът и посочи една врата зад себе си. — И с най-голям интерес ще очаквам демонстрацията ви.
— Ела, синко. — Графът хвана ръката на Гидиън. — Има някои неща, за които искам да те попитам. И други, които трябва да ти кажа.
— Имаме на разположение само половин час — каза Гидиън, поглеждайки към джобния си часовник, който бе закрепен със златна верижка за жилетката му. — Най-късно тогава трябва да тръгнем обратно за Темпъл.