Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Ще ни стигне — рече графът. — Пиша бързо, а и мога да правя двете едновременно: да говоря и да пиша.
Гидиън се засмя. Изглежда той наистина намираше графа за забавен и явно напълно бе забранил, че и аз бях там.
Прокашлях се. Наполовина стигнал до вратата той се обърна към мен и въпросително повдигна вежда. Аз също отговорих мълчаливо, защото нямаше да е много подходящо да кажа на глас: „Само не ме оставяй сама с тези откачалки".
Гидиън се поколеба.
— Тя само ще пречи — каза графът.
— Изчакай ме тук — рече Гидиън неочаквано мило.
— През това време лордът и Миро ще й правят компания — продължи графът. — Спокойно можете да я разпитате за бъдещето. Това е единствена по рода си възможност. Тя идва от двайсет и първи век, попитайте я за автоматичните влакове, които ще фучат под Лондон. Или за златистите летящи апарати, които се издигат във въздуха сякаш с рева на хиляди лъвове и могат да прекосят морето на множество километри височина.
Лордът така силно се разсмя, че сега сериозно се притесних за стола му. Всяка от гигантските му паласки се тресеше.
— А има ли още нещо друго?
В никакъв случай не исках да оставам сама с него и Ракоци. Но Гидиън само се усмихна, въпреки че му отправих умоляващ поглед.
— След малко се връщам — каза той.
Както бе уговорено, черен турмалин (Пол де Вилърс) пристигна днес от 1992 година, за да елапсира в кабинета с архивите. Но този път го придружаваше едно червенокосо момиче, което твърдеше, че се казва Люси Монтроуз и че е внучката на нашия адепт Лукас Монтроуз. Тя определено притежаваше фатална прилика с Ариста Бишъп (от родословната линия на нефрит, обект на научно наблюдение номер 4). Заведохме двамата в кабинета на Лукас. Сега на всички ни е ясно, че Лукас явно ще направи предложение на Ариста, а не на Клодин Сиймор, както се надяваме за него. (Въпреки че Ариста има по-хубави крака и наистина желязна ръка, това трябва да й се признае.) Много странно да получиш посещение от внучката си, преди още да имаш деца.
ИЗ ХРОНИКИТЕ НА ПАЗИТЕЛИТЕ
ДОКЛАД: КЕНЕТ ДЕ ВИЛЪРС, ВЪТРЕШЕН КРЪГ
12 юни 1948 г.
Глава 12
Когато вратата се затвори зад Гидиън и графа, автоматично отстъпих крачка назад.
— Можете да седнете — каза лордът и посочи един от мъничките столове. Ракоци изви устни. Това усмивка ли трябваше да бъде? Ако да, май трябваше да потренира малко пред огледалото.
— Не, благодаря. Предпочитам да остана права. — Още една крачка назад и за малко да се блъсна в едно голо ангелче, което стоеше върху пиедестал вдясно от вратата.
— И вие искате да ми кажете, че идвате от двайсет и първи век?
Е, за искане и дума не можеше да става. Но кимнах.
Лорд Бромптън потърка ръце.
— Ами тогава... кой крал управлява Англия през двайсет и първи век?
— Имаме министър-председател, който управлява страната — казах колебливо. — Кралицата има по-скоро представителни функции и задачи.
— Кралица?
— Елизабет Втора. Тя е много мила. Дори миналата година дойде на мултинационалния празник на училището. Пяхме националния химн на седем различни езика, а Гордън Гелдърман успя да си вземе автограф в учебника по английски и после го продаде за осемдесет лири в eBay. Ъъъ но това, разбира се, нищо не ви говори. Във всеки случай имаме министър-председател и правителство, които се избират от народа.
Лорд Бромптън се разсмя одобрително.
— Това е наистина весела представа, нали, Ракоци? Изключително забавно е това, което графът отново е измислил. А каква е ситуацията с Франция през двайсет и първи век?
— Мисля, че и те имат министър-председател. Доколкото ми е известно нямат крал, дори не и с представителни функции. Чрез Революцията просто са премахнали аристокрацията, а с нея и краля. На бедната Мария-Антоанета са й отсекли главата. Не е ли ужасно?
— О, да — засмя се лордът. — Като цяло французите са ужасни хора. Затова ние англичаните не се разбираме с тях. Но я ми издай: с кого водим война през двайсет и първи век?
— С никого. — казах малко неуверено. — Или поне не наистина. Само се намесваме тук и там, в Близкия Изток и на други места. Но честно казано нищо не разбирам от политика. По-добре ме попитайте нещо за... хладилници. Разбира се, не за това как функционират, това не го знам. Само знам, че функционират. Във всяко жилище в Лондон има по един такъв хладилник и в него можете да съхранявате в продължение на дни кашкавал, мляко и месо.
Лорд Бромптън не изглеждаше така, сякаш се интересува особено от хладилници. Ракоци се протегна на стола си като котка. Надявах се да не му хрумне да стане.