Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
Неочаквано се разнесе тежък тътен и аз вдигнах глава. Шумът отмина и изведнъж някаква раздираща тъмнината ослепителна светлина падна върху смътния лик на нощта. Проблясващите мълнии оставаха да блестят безкрайно дълго. Тътнежите на гръмотевиците се засилваха, а аз гледах ясно очертаната черна фигура на Джим, застанала твърдо над морето от светлина. След най-ярката мълния тъмнината се възвърна с оглушителен трясък и заслепените ми очи престанаха да го виждат, сякаш се бе разпаднал на атоми. Разнесе се шумна въздишка; нечии бесни ръце хищно задърпаха храсталака, тресяха върховете на дърветата, тръшкаха врати, чупеха стъкла пред цялата фасада на хотела.
Джим влезе в стаята, затвори вратата след себе си и ме намери наведен над масата; внезапно обзелото ме безпокойство какво ще каже бе много голямо и приличаше на уплаха.
— Можете ли да ми дадете една цигара? — попита той.
Без да вдигам глава, побутнах към него кутията с цигарите.
— Имам нужда… от тютюн — измърмори той.
Изведнъж силно се оживих.
— Един момент — любезно рекох аз.
Той направи няколко крачки из стаята.
— Бурята премина — чух гласа му. Един-единствен далечен тътен на гръмотевица отекна откъм морето като сигнал за бедствие.
— Мусонът започва рано тази година — рече Джим някъде зад гърба ми. Спокойният му тон ме окуражи и като написах адреса на последния плик, побързах да се обърна. Той стоеше сред стаята и жадно пушеше: макар да чу, че се раздвижих, остана още известно време гърбом към мен.
— Е, какво! Измъкнах се не съвсем зле — каза Джим и внезапно се обърна. — Платих все пак нещичко — не много. Интересно какво ме чака занапред.
На лицето му не личаха никакви признаци на вълнение, но то леко потъмня и като че ли подпухна, сякаш той сдържаше дъха си. Наблюдавах го мълчаливо, а Джим с усилие се усмихна и продължи:
— Все пак много съм ви благодарен… Когато си в угнетено състояние… Вашата стая тук… много е удобно при вас…
В градината чукаше и шумолеше дъждът; някаква водосточна тръба край прозореца (тя, изглежда, беше пробита) ми напомняше с песента си пародия на бурна мъка със страшни бълбукащи хълцания и вопли, прекъсвани от неочаквани спазми на мълчание.
— … приятно убежище — измърмори той и млъкна.
Блясъкът на слаба мълния проряза черните правоъгълници на прозорците и безшумно угасна. Размишлявах как да подходя към него (не ми се искаше отново да срещна отпор) и ето че той лекичко се засмя.
— Сега не съм по-добре от някой скитник… — краят на цигарата тлееше между пръстите му — … без никакъв, никакъв… — бавно заговори той — и все пак…
Джим млъкна; дъждът валеше сега още по-силно.
— Някога ще ми се яви случай да си възвърна всичко. Трябва да се яви такъв случай! — прошепна той ясно, спрял поглед на обувките ми.
Аз дори не знаех какво именно толкова силно искаше той да си върне, какво така му липсваше. Може би нямаше думи, за да го изрази. Парче магарешка кожа, както казва Честър… Джим въпросително ме погледна.
— Може би… Ако живеете достатъчно дълго — измърморих през зъби с неоснователна злоба. — Не разчитайте много на това.
— Кълна се в небето! Струва ми се, че нищо вече няма да ме уязви — рече Джим с мрачна увереност. — Щом онова дело не можа да ме събори, няма защо да се боя, че нещо би могло да ме лиши от достатъчно време да се измъкна и…