Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Ах, дявол да го вземе! Разказвам ви за най-голямото начинание, което е било замислено някога, а вие…
— Имам среща с един човек — спокойно обясних.
— Какво от това? — учуди се той съвсем искрено. — Тя може да стане и по-късно.
— И без това закъснях. По-добре ми кажете какво искате от мен.
— Да купите двайсет такива хотела — измърмори под носа си Честър — с всичките обитатели… двайсет и още толкова…
Внезапно той вдигна глава.
— Трябва ми онзи млад човек.
— Не разбирам за кого става дума.
— Той за нищо не е годен, нали? — рязко попита Честър.
— Не ми е известно това — възразих аз.
— Как? Та нали сам казахте, че взима всичко много присърце? — поясни Честър. — Според мен един момък, който… Във всеки случай малко полза ще има от него; но, видите ли, сега търся човек и мога да направя предложение, което ще му подхожда. Ще му дам работа на моя остров.
И Честър многозначително кимна.
— Смятам да изпратя там четиридесет кули… дори ако ми се наложи да ги отвлека. Нали все някой трябва да се занимава с гуаното! О, решил съм да наредя всичко, както следва: дървена барака, покрив от рифеловано желязо… Знам един човек в Хобарт, които ще се съгласи да ме почака шест месеца за плащането на материала. Ще го направя, заклевам се в честта си. А след това — снабдяването с вода. Трябва да се потърси и открие някой, който да ми даде половин дузина стари железни резервоари. Да събираме в тях дъждовна вода, нали? Готов съм да дам място на онзи младеж. Ще го назнача старши надзирател на кулите. Добра идея, не е ли тъй? Какво ще кажете?
— Но нали на Уолпол цели години не капва дъжд — казах аз твърде изумен, за да се разсмея.
Честър прехапа устна и вероятно се обезпокои.
— О, дребна работа, ще измисля там нещо за тях… или ще им доставяме вода. По дяволите! Не е в това въпросът.
Не отвърнах нищо. Пред очите ми бързо се появи такава картина: Джим на голия скалист остров стои до колене в гуано, в ушите му ехтят острите крясъци на морските птици; нажеженото до бяло слънчево кълбо виси над главата му; пустинно небе и пустинен океан, трептящи, нажежени чак до самия хоризонт.
— Не бих посъветвал за това дори най-злия си враг… — подех аз.
— Какво ви прихваща? — извика Честър. — Ще му плащам добра заплата… разбира се, веднага щом тръгне. А пък неговата работа ще бъде съвсем лека — просто няма да има какво да върши. Ще се разхожда с два револвера на пояса с по шест патрона… Като носи със себе си тези два револвера, той няма да се бои от четиридесетте кули — нали ще бъде единственият въоръжен човек. Работата е значително по-добра, отколкото изглежда. Искам от вас да ми помогнете да го склоня.
— Не — извиках.
Старият Робинсън повдигна за миг унило мътните си очи. Честър ме изгледа с безкрайно презрение.
— Значи не бихте се заели да го посъветвате? — бавно изрече той.
— Разбира се, не — отговорих с негодувание, сякаш той искаше помощта ми, за да убие някого. — Освен това съм убеден, че няма да се съгласи. Много е разстроен, но доколкото ми е известно, умът му си е още на място.
— Но нали за нищо не е годен — размишляваше на глас Честър. — Тъкмо би ми допаднал. И ако вие можехте да възприемете нещата такива, каквито са, щяхте да разберете, че това за него е най-подходящата работа. Независимо от всичко… Как! Та това е единствен по рода си случай…
И Честър изведнъж се ядоса.
— Трябва ми човек. Чувате ли!…
Той тропна с крак; на лицето му се появи неприятна усмивка.
— Във всеки случай мога да гарантирам, че островът няма да потъне, а момъкът, изглежда, е чувствителен на тази тема.
— Довиждане — казах лаконично.
Честър ме погледна така, сякаш бях кръгъл глупак.
— Е, време е да вървим, капитан Робинсън! — изкрещя той изведнъж в ухото на стареца. — Чакат ни парсите, за да сключим сделката.
После хвана здраво съдружника си под ръка, обърна го кръгом и неочаквано ме изгледа през рамо.
— Исках да му направя услуга — заяви Честър с такъв вид и тон, че кръвта ми кипна.
— Не ви благодаря от негово име — отговорих аз.
— О, дяволски сте язвителен! — озъби се той. — Но и вие сте като всички останали. Витаете в облаците. Ще видим какво вие ще направите за него.
— Не зная имам ли желание изобщо да направя нещо за него.