Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Като изданията на „Дебрет“6 или „Кой кой е“.
— Да, точно така.
— Струва си да проверим — съгласи се библиотекарката. — Разполагаме и с двете, но в „Кой кой е“ е по-лесно за четене. Наследствените благородници получават автоматична покана за включване. Може и да няма статия специално за нея, но ако имате късмет, ще е спомената в статията за друг човек, например баща й или съпруга й. Да знаете случайно датата на смъртта й?
— Не, защо?
— След като не знаете кога е била включена в енциклопедията, ако изобщо е включена, може да си спестим малко време, ако най-напред проверите в „Кой кой е“. Обаче за тази цел трябва да знаете датата на смъртта й.
Нел поклати глава.
— Дори не мога да предположа. Ако ме насочите най-общо, бих могла да потърся в „Кой кой е“ — ще започна от тази година и ще се движа назад, докато попадна на място, където я споменават.
— Може да отнеме доста време, а библиотеката затваря скоро.
— Ще побързам.
Жената сви рамене.
— Качете се по стълбите на първия етаж и ще намерите старите течения на гише „Информация“. Подредени са по азбучен ред.
* * *
Най-накрая, когато стигна до 1934 година, Нел напипа златна жила. Не ставаше дума за Роуз Монтраше, но все пак беше човек с името Монтраше. Лайнъс, вуйчото, потърсил Елайза Мейкпийс след смъртта на Джорджиана. Нел прегледа статията:
„МОНТРАШЕ, лорд Лайнъс Сейнт Джон Хенри, р. 11 януари 1860 г., син на покойния лорд Люк Монтраше и на покойната Маргарет Елизабет Монтраше; на 31 август 1888 г. сключва брак с Аделайн Лангли, от която има една дъщеря, Роуз Елизабет Монтраше, омъжена за покойния Натаниъл Уокър.“
Роуз се е омъжила за Натаниъл Уокър. А това означаваше, че той е баща й, нали? Нел препрочете статията. Покойните Роуз и Натаниъл. Значи, и двамата са починали преди 1934 година. Затова ли Нел е била при Елайза? Елайза ли е била определена за неин настойник след смъртта и на двамата й родители?
Баща й — тоест Хю — я беше намерил на пристана в Мерибъро в края на 1913 година. Ако Елайза й е била определена за наставник след смъртта на Натаниъл и на Роуз, значи, те са умрели преди това, нали?
Ами ако потърси Натаниъл Уокър в справочника „Кой кой е“ за същата година? Със сигурност ще има статия за него. И дори нещо повече, ако теорията й беше вярна и през 1913 година той вече не е бил между живите, тогава Нел трябваше да провери направо в „Кой кой е“. Тя забързано пое по пътеката между рафтовете и извади справочника за периода 1897–1915 година. С разтреперани пръсти разлисти отзад напред. И го намери.
„УОКЪР, Натаниъл, р. 22 юли 1883 г., п. 2 септември 1913 г., син на Антъни Себастиан Уокър и Мери Уокър, на 3 март 1908 г. се жени за почитаемата Роуз Елизабет Монтраше, от която има една дъщеря, покойната Айвъри Уокър.“
Сърцето на Нел спря. Да, вярно е, че имаха една дъщеря, но какво означаваше това „покойна“? Та тя не беше умряла, беше си съвсем жива.
Изведнъж Нел усети отоплението в библиотеката, не можеше да диша. Повя на лицето си и отново погледна към статията.
Какво означаваше това? Да не би да са сбъркали нещо?
— Открихте ли я?
Нел вдигна поглед. Жената от рецепцията.
— В тези справочници понякога има ли грешки? — попита тя. — Случвало ли се е да сбъркат?
Служителката стисна устни замислено.
— Допускам, че не са най-достоверните източници. В тях се съдържа информация, дадена от самите лица.
— А когато те са починали?
— Моля?
— В „Кой кой е“ всички лица са вече покойници. Кой дава информацията за тях?
— Вероятно роднините им — сви рамене библиотекарката. — Сигурно по-голяма част от сведенията вземат от предишния попълнен въпросник. Добавяте датата на смъртта и готово. — Жената изтупа някакво пухче от лавицата. — Затваряме след десет минути. Кажете ми, ако мога да ви помогна с още нещо.
Просто имаше някаква грешка. Сигурно често се случва, в крайна сметка словослагателят не познаваше хората лично. Имаше вероятност да се е разсеял за секунда и по погрешка да е пъхнал думата „починала“. Непознат, който в безмълвните очи на следващите поколения е мъртъв.
Беше нещо повече от печатна грешка. Нел знаеше, че тя е детето, за което става дума в статията, и че със сигурност не е „покойна“. Трябваше само да намери биография на Натаниъл Уокър и щеше да докаже, че статията тук не е вярна. Вече си имаше име — някога се бе казвала Айвъри Уокър. И ако не й звучеше познато, ако можеше да го навлече само като удобна дреха, така да бъде. Не можеш да управляваш паметта — някои неща се запазват в нея, други не.