Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Надявам се, че не се ударихте.

— Ааа, не.

— Страхувам се, че вината беше моя. Боя се, че ви изплаших, като се появих така изведнъж.

В гласа му имаше истинско съжаление и челото му се бе сбърчило от състрадание.

— Сигурна ли сте, че ви няма нищо?

— Ааа, разбира се.

— Не си ли изкълчихте глезена?

— Ааа, не.

— Ужасно съжалявам за това.

— Ооо, вие не виновен.

Джордж Ханафорд продължи да се мръщи и след като тя влезе, а Долорес, която не се беше ударила и умът й щракаше бързо, неочаквано се размисли за евентуална любовна връзка с него. На няколко пъти се огледа в кухненското огледало и докато му наливаше кафето, застана близо до него, но той се бе зачел във вестника и тя разбра, че за тази сутрин това бе всичко.

Ханафорд се качи в автомобила си и отиде в дома на Жул Ренар. Жул беше френски канадец по рождение и най-добрият приятел на Джордж — те бяха много близки и прекарваха доста време заедно. И двамата се отличаваха с простота и изтънченост във вкуса и начина на мислене и с природно благородство; в света на лекомислието и ексцентричността намираха един в друг някаква спокойна солидност.

Завари Жул да закусва.

— Ходи ми се на лов за баракуда — започна Джордж направо. — Кога си свободен? Хайде да вземем яхтата и да отидем в Долна Калифорния.

Под очите на Жул имаше тъмни кръгове. Преди два дни бе разрешил най-големия проблем в живота си: бе постигнал съдебна спогодба с бившата си жена за двеста хиляди долара издръжка. Беше се оженил прекалено млад за някаква домашна прислужница от Квебек, която не бе успяла да се издигне до неговото ниво и впоследствие бе станала наркоманка. Предишния ден, в присъствието на адвокатите, последният й жест към него беше да му премаже пръста с телефона. В последно време му беше дошло до гуша от жените и той посрещна предложението за риболова с радост.

— Как е малкото? — попита той.

— Малкото е добре.

— А Кей?

— Не е на себе си, но не й обръщам внимание. Какво ти е на ръката?

— Друг път ще ти разкажа. Какво става с Кей, Джордж?

— Ревнува.

— От кого?

— Хелън Ейвъри. Няма значение. Не е на себе си, това е всичко. — Той стана. — Закъснявам. Обади ми се, като се освободиш. Удобно ми е всеки ден след понеделник.

Джордж се сбогува и тръгна с колата по един нескончаем булевард, който се стесни в дълъг бетонен път и се изкачи сред хълмовете извън града. На известно разстояние в огромната пустош се появиха група сгради, наподобяващи обори — редица от канцеларии, един голям, но не луксозен ресторант и пет-шест малки едноетажни постройки. Шофьорът остави Ханафорд пред главния вход. Той влезе и премина през различни помещения, всяко от които се отделяше с летящи врати и се населяваше от секретарка.

— Има ли някой при мистър Шрьодер? — попита той пред една врата с това име на нея.