Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Вече ти казах, че получавам съобщения.
— Някой знае, Хана — рече Емили с треперлив глас. — А. ми изпрати снимка, на която сме аз и… тя.
— Какво имаш предвид?
Емили измъкна снимката и я тикна в лицето на Хана. Тя определено беше от Ямайка.
— Кой би могъл да има нещо такова? Кой знае?
— Това е тя, Хана. Табита. Али.
— Но това е невъзможно! — извика Хана. — Ние…
Емили я прекъсна:
— Всичките съобщения, които съм получила досега, звучат като нещо, написано от А. В едно от тях дори ме нарича „Убиец“.
Хана зарея поглед в далечината. И нейните съобщения й напомняха за Али.
— Това е невъзможно.
— Напротив — настоя Емили ядосано. — И ти го знаеш много добре. Помисли си какво се случи. Какво направихме. Какво видяхме — или не видяхме.
Хана отвори уста, но бързо я затвори. Ако започнеше да говори или да си мисли за Ямайка, ужасният глас на Табита отново щеше да се развихри в главата й.
Но вече беше твърде късно. Образите нахлуха в главата й като мравки върху храна. Онази ужасна нощ, след като Табита намекна, че знае за миналото на Хана като дебела, грозна смотанячка, Спенсър и Емили изтичаха при нея с разтревожени лица.
— Трябва да поговорим — каза Спенсър. — Онова момиче, което Емили видя на стълбите? В нея има нещо странно.
— Знам — отвърна Хана.
Намериха Ариа сама на бара. Тя също беше срещнала Табита, но все още не вярваше, че е Али.
— Сигурно е съвпадение — рече тя.
— Не е — настоя Емили.
Трите завлякоха Ариа в стаята, която деляха с Емили, и заключиха три пъти вратата. След това всяка от тях разказа за зловещата си среща с Табита. След всеки разказ сърцето на Хана препускаше все по-бързо.
Ариа се намръщи, все още изпълнена със скептицизъм.
— Не може да няма логично обяснение за всичко. Как би могла да знае неща, които знае само Али, и да казва неща, които само Али е казвала?
— Защото е Али! — настоя Емили. — Тя се върна. Просто е… различна. Ти видя белезите.
Ариа примигна.
— Значи според вас тя не е умряла в пожара?
— Явно не е. — Емили затвори очи, изпълнена с вина. Но после побърза да я потисне. — Предполагам, че е избягала от къщата.
В стаята настъпи тишина. От горния етаж се разнесе силно трополене, сякаш деца се бореха в стаята си. Ариа се прокашля.
— Ами семейството й? Кой я издържа? Как се е озовала тук?
— Може би не знаят, че е жива — прошепна Емили. — Може да живее сама.
— Но ако това е Али, то тя е претърпяла няколко пластични операции — посочи Ариа. — Ти сама го каза, Емили. Наистина ли смяташ, че ще успее да се справи сама? Как би могла да ги плати?
— Тук става дума за Али. — Хана притисна силно възглавницата към гърдите си. — При нея всичко е възможно.
Във въздуха почти осезаемо пулсираха няколко въпроса: Ами ако Али нарочно ги е последвала в Ямайка? Ами ако е планирала да завърши започнатото в Поконос? Какво да правят сега?
Един приглушен звук от драскане ги накара да се обърнат. На килима до вратата се въргаляше сгънато парче хартия. Очевидно някой го беше пъхнал вътре.
Спенсър скочи и го грабна. Момичетата събраха глави и зачетоха.
„Здрасти, мацки! Елате при Гарвановото гнездо след десет минути. Искам да ви покажа нещо.