Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
12 Страничен ритник от карате. - Б. а.
- Аз казах ли, че не се говори така на дама.
Първият от четиримата беше мъртъв и не можеше да го чуе, вторият всеки момент щеше да умре от кръвозагубата от прерязаната артерия, третият хъхреше на земята със счупен ларинкс и само четвъртият се надигна и се опита да бяга към вратата на заведението. Не стигна обаче далеч, защото Петър хвърли острието към него и той се свлече на земята. Четири на нула за Квартала.
Петър сложи ръката си отзад на тила си и тя се обагри в червено. Опипа раната, не беше нещо сериозно. Погледна сервитьорката, която трепереше под една маса, и й махна да се приближи.
- Бамби, викни тук целия персонал. Да не сте и помислили да викате куки, щото ще ви се стъжни. Затвори вратата на заведението и сложи табелката, че не работите. - Запали цигара. -Ако ме слушкате, утре ще ви е все едно не се е случило нищо. Ако не - може да берете ядове.
От кухнята излязоха мъж и жена с бели кухненски престилки. Типично за семейните ресторантчета - мама и тате в кухнята, щерката - сервитьорка. Петър им махна да седнат, после се усети и каза с тон, вече излъчващ спокойствие:
- Спри я тази чалга, моля те. На тях вече не им се слуша. Вече им се слуша нормална музика.
Седна на земята до Таня, хвана нежно ръката й и погали косата й. Тя трепереше, а гримът й се беше размазал от сълзите.
- Всичко ще е наред, Фифи. - Беше му казала, че така я наричат приятелите й. - Не исках това да се случи. Не исках ти да видиш това. Наистина.
Тя се разплака по-силно и бутна ръката му.
- Не искам повече да те виждам. Това не си ти...
Петър въздъхна и стана. Усмихна се и каза:
- Успокой се, любов. Аз съм същият човек и сега. Просто имам принципи и ги спазвам.
- Ти не си същият човек. И го знаеш много добре. Сега срещу мен седи друг. Защото онзи мъж, с когото бях допреди малко, беше прекрасен. Нежен, романтичен, начетен, разбиращ. Бях започнала да се влюбвам. Имах чувството, че се познаваме от години. Сега - посочи с ръка наоколо, - сега всичко това изчезна. Ти си лош не по-малко от тези отвратителни мутри. -Заплака още по-силно и стана. - Чудовище! Шибано чудовище си ти! А можеше да съм твоя завинаги...
- Аз съм същият човек...
Но тя вече се беше обърнала и бързаше към вратата. Петър постоя, вгледан в отдалечаващото се момиче, после отиде до мутра номер четири и издърпа ножа си от гърба му. Изчисти острието от кръвта в тениската му, след това бръкна в джоба си, извади телефон и позвъни в щаба на „Звеното“.
След около половин час една местна тяхна бригада, вдигната на пожар, пристигна на място и завари как набит мъж с окървавена глава, явно техният човек, за когото ги бяха пратили, пие мастика и гледа морето в компанията на трепереща сервитьорка, двама готвачи и четири трупа. Заповедите бяха да изчистят заведението от следи и тела, да платят на персонала да трае и да ескортират мъжа до Мордор. „Без въобще да го заговаряте. Без въпроси, без дори да го гледате“ -това им беше казал техният страховит бос, човекът, който управляваше най-могъщата групировка в цяла България - „Звеното“. Беше им се обадил лично по телефона, а това не се беше случвало никога досега, бяха прекалено надолу по веригата. Името му беше Арнолд.
Годишно 700 милиарда цигари се пренасочват по незаконен начин из целия свят, което дава на контрабандистите доход до 50 милиарда долара. „Цигарите са най-разпространената контрабандна стока. 700-те милиарда цигари, които се пренасочват годишно, са 100 пъти повече от населението на земята. Контрабандата на цигари носи много повече печалби от наркотрафика. “
От изказване на генералния секретар на Интерпол Роналд Ноубъл на конференцията „Предизвикателствата на бъдещето: как да се удържи равновесието “, Ялта
Всички партии са били финансирани по този начин. През годините хора са назначавани в митниците именно с такава цел - захранване на партийните каси с куфарчета, пълнени от контрабандните канали.
В-к „Мордорско дело “
Мишо паркира почти до служебния вход, където митничарчетата влизаха и излизаха, за да изпълняват, или по-скоро за да не изпълняват, служебните си задължения, защото работата им беше мамата си джаса. Да сте чували за емигрант митничар, а? Копеленцата бяха като огромни и яко тлъсти кърлежи, които се впиваха във всичко, което минеше покрай тях, и последното, за което се сещаха, беше да се грижат за интересите на държавата. Сещаха се само да лапат кинти. Без морал, без скрупули. „Мито, к’во е т’ва бе, брато, намажи ми тука, ей така, ръчичката и мое да внесеш или изнесеш к’вото си искаш - атомна бомба, багажник с хероин, камион с отлежавали четирийсет години ирландски пилешки трътки, контейнер с надрусани единайсетгодишни момиченца, ама к’вото искаш, брато, к’вото искаш.“ Това им беше професионалното кредо на пичовете и Мишо съответно много не им се кефеше на свинете. Направо не можеше да им гледа подпухналите алкохолизирани мутри. Седна на капака на джипа си, кръстоса крака по турски и запали дебел конус. Варела с буса с курвите караше по-бавно,