Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Изведнъж едно от мутретата се провикна на слабичката сервитьорка:
- Ало, муцка, я смени музиката с нещо за душата бе, к’ъв е тоя електронен бълвоч, д’еба. Хаус-маус, пусни нещо нормално, ма.
Петър настръхна, но Таня го хвана за ръката и му каза тихо:
- Недей, нека не си разваляме настроението. Да платим и да отидем другаде...
Петър махна за сметката и след малко сервитьорката я донесе. Станаха и тръгнаха към колата. В този момент се случиха две неща: зазвуча мазна чалга и магията на мястото се стопи, все едно никога не е съществувала, от вълшебно морско ресторантче с изумителна гледка с едно щракване на пръстите то се бе превърнало в поредната селска кръчма; другото, което се случи, беше, че един от младежите се провикна:
- Еййй, хипарчета! Нйе си тръгвайтйе. На таз курва как моем да й разпорим тйесното дупе, олеле ни мъ са мисли.
Петър замръзна на място и се стегна. Таня го стисна за ръката и го задърпа:
- Пешо, не им обръщай внимание. Те са мутри, така си се държат. Не им се връзвай, нека да си вървим.
Петър се замисли за миг, но се спря и поклати глава.
- Не, любов. Не става така. Точно защото такива като нас са си тръгвали винаги, тези като тях превзеха държавата и се държат, все едно тяхната свинщина е нормална. - Обърна се и й се усмихна, но нямаше нищо весело в усмивката му. После добави, вече на висок глас: - Не се говори така на дама. Чувате ли, педалчета?
Таня онемя. За секунди Петър сякаш се беше превърнал в друг човек. От усмихнатия младеж, с когото се запозна на партито, нямаше и следа. До нея стоеше човек, който излъчваше агресия и опасност. Тя отстъпи назад, опита се нещо да каже, но не можа.
Петър бавно тръгна към масата на селските мутрички. Бяха четирима, доста здравички, не е да не бяха повдигали железа, но това не беше критерий. Единият се надигна и изръмжа:
- Еййй, бунак, я си земай курвата и бегай да не ви наебем и двамата...
Не можа да продължи, защото Петър се втурна към него, взе една саксия с мушкато и я разби в главата му. Отворкото се строполи на земята. Пешо обърна масата върху другия и остана сам срещу изправилите се вече двама. Ритна единия в корема, а другия шибна с лакът в стил „Тонката“ в челюстта. В този момент му причерня, защото мистър Мушкато се беше оказал със здрава тиква, явно не беше припаднал, а само леко зашеметен, и току-що го беше ударил с бутилка „Пещерска“ по главата. Таня извика уплашено, когато Пешо се свлече в полусвяст на земята. Падналите мутрички се надигнаха и малко бавно, но енергично всички вкупом започнаха да го ритат.
- Ей са ти се еба майката, хипарче. Ти на кой налиташ бе, цървул! - занареждаха между ритниците те.
Петър се сгъна на кълбо, скри глава с ръце и се допря до оградата, за да предпази бъбреците си. В този момент Таня се метна на гърба на единия и издра лицето му Седящият до него се пресегна, хвана я за косата и я свали на земята. Ритна я в корема и се ухили.
- Курво, ей сега твойто хипи ше гу смажйеме и ше ходи у инвалидна количка цел живот, а теб ше те натоварим у багажнико след малко, ше те ебем на караминьол цела нощ, к’вато си ми убавица, ше те повторим и потертим, па после ше те изстреляме при едни наши авери у Косово да правиш свирки цел живот. - И пак я ритна.
Петър обезумя. Усети как онова в него, което през последните години непрестанно растеше, започна да вие и да взема контрол. Не искаше да пуска чудовищата, мислеше да остане добър, но една част от него харесваше и дори приветстваше тяхното освобождение. „Инвалидна количка, значи, свирки цял живот, добре, лайнари, само щях да ви опердаша, ама сега ще ви избия.“ Бариерата в съзнанието му рухна. Бръкна в колана си и извади едно скалпелоподобно острие, което му беше подарък от Събев и винаги носеше със себе си. С рязко движение преряза сухожилието на глезена на най-близката мутра, която изкрещя и падна до него. С ловко и отработено движение заби ножа в гърлото му, дръпна и преряза сънната му артерия точно както Бранимир му беше показвал десетки пъти на тренировките. Пръсна кръв. Петър скочи на крака. Мутрите стояха замръзнали, вперили невярващи погледи в бързо нарастващата локва кръв под агонизиращия им приятел. Пешо не ги изчака да се окопитят, а заби зверско йоки гери12 в корема на най-близкия, от което той изхвърча на три метра и се размаза в прозореца на заведението. Секунда по-късно заби ножа в крака на този, който бе ритал Таня, и преряза феморалната му артерия. Другият се беше парализирал и не помръдваше. Петър го удари в гърлото с ръба на дланта си и той се свлече, хъхрейки, на земята.