Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- А трябва ли да се разбира?
- Ако току-що си започнал работа в библиотеката „Гюнерус”, то не може да не знаеш за нея. Сред книжните хора Книгата на Юхан е нещо като знаменитост. А аз знам за нея повече от повечето библиотекари. Във Висшия библиотекарски институт писах дипломна работа за нея.
- Интересно. А случвало ли ви се е да чуете, че над нея лежи проклятие?
- Разбира се - поглеждайки го, тя се разсмя. - Нали обаче, Сингсакер, не мислите сериозно, че... Трябва да призная, че този път ме изненадахте.
- Не, аз не вярвам в проклятието и не вярвам, че то се е пробудило - каза решително той. - Струва ми се обаче, че други биха могли да повярват в това.
- Да, така е по-добре. А аз дори се уплаших. Мисля, че бихме могли да си имаме работа с ирационален убиец - тя говореше с малко театрален тон, който я преобразяваше странно. Сякаш бе излязла от страниците на многобройните детективски романи, които, изглежда, бе прочела. -Не изключвам обаче възможността за сблъскване с нещо много по-лошо.
- И то е?...
- Пресметлив убиец, който старателно се представя като ирационален.
- Струва ми се, че четете твърде много кримки - посочи той библиотеката й, акуратно попълнена с редици романи за престъпления.
- Четейки криминални романи, не можеш да се научиш да разгадаваш истински престъпления. Разгадаването на измислен случай е съвсем особено занимание. На практика трябва първо да разгадаеш какво има в главата на писателя.
- Интересен поглед върху проблема.
- Колко бързо читателят на кримката ще разбере кой е убиецът зависи изцяло от уменията на писателя да го крие добре. А от гледна точка на писателя основната трудност се състои, разбира се, в това, че убиецът, така или иначе, трябва да присъства в повествованието. Най-често е един от неколцината заподозрени. Не най-рядката писателска грешка се състои в опита убиецът да се представи като по-малко подозрителен от останалите заподозрени. Тогава разгадаването на загадката е лесно. Понякога обаче престъпникът е „скрит” много елегантно. Агата Кристи маскира виртуозно убийците. Сред интригите й има много варианти, при които убиецът се оказва дете или разказвачът, или всичките заподозрени заедно, или дори мнимата жертва. Има цяла поредица от романи, в които самият следовател е престъпникът. В някои от тях същността на интригата се състои в това, че поради някаква причина следователят има дупки в паметта си или амнезия, и разследва убийство, което е извършил самият той.
Докато говореше, ръката й легна върху коляното му. Сингсакер усети, че се изчервява и че не следи онова, което казваше тя. Мислеше си само за това, че бе имал дълъг, дълъг ден и че сега млада жена поставяше ръка на коляното му и не просто млада жена, а такава, която с един поглед бе разбрала, че е разведен.
- Наистина е време да потренирам - каза Сири, - по един или друг начин - напуснала коляното му, ръката й се озова на бузата му.
След първата целувка Сингсакер пропадна. И сега бе пропаднал полицай.
* * *
Сири Холм се протегна. Лежейки на дивана, тя прехвърляше приятните спомени. На талията й все още бе черният пояс. Останалите части от тренировъчното облекло се търкаляха на холната масичка до дивана. Тя се надигна, пъхна палците си зад пояса и се усмихна „Черен пояс за любовни боеве” - помисли си тя, сваляйки пояса на бедрата си и оставяйки го да падне на пода. След това отиде в банята и си взе душ. Сири Холм спазваше строго правилата за лична хигиена.
Пренебрегвайки бельото, тя облече на голо дънки, цветна блуза и червен шлифер. Погледнала към висящия до кухненската врата древен часовник, се убеди, че навън е късна вечер. И излезе от апартамента.
„О, да, за това нашият скъп полицай е прав. Аз съм много наблюдателна” - помисли си Сири Холм, докато набираше върху ключалката кода, с помощта на който Ватен бе отворил сутринта книгохранилището на библиотеката „Гюнерус”. Вече бе въвела своя код. Бронираната врата изщрака и вече можеше да я отвори. Влизайки вътре, тя спря за малко, гледайки монтираната под тавана камера за видеонаблюдение. Системата бе изключена. Вече бе проверила това, надниквайки в кабинета на Ватен, който, неясно защо, се бе оказал отключен.
„Полицията следи за безопасността през пръсти. След като престъплението е вече извършено, никой не очаква второ” - помисли си тя. Наоколо витаеше позната миризма. Полицаите бяха отнесли всичко, освен непоносимата миризма на смъртта. Всъщност тя не й пречеше много. Нали не се канеше да прекара много време там. Сири решително се приближи до определен рафт и свали малка книга с кожена подвързия от него. Прегледа внимателно всяка страница. След това и корицата.