Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Скот вдига ръце.
– Достатъчно. Не искам да слушам повече. Ясно ми е, че имаш проблем с бившия си съпруг и новата му жена. Но това няма нищо общо с мен и с Меган. Господи, нямаш ли срам? Имаш ли представа какво преживявам тези дни? Знаеш ли, че сутринта ме извикаха на разпит в полицията? – Той натиска стола надолу толкова силно, че се страхувам да не се счупи. – А ти идваш тук с твоите глупости. Разбирам, че животът ти е истинско бедствие и съжалявам, но сравнен с моя е направо пикник, можеш да ми вярваш. Така че, ако нямаш нищо против... – завършва и кима с глава към входната врата.
Ставам веднага. Чувствам се толкова глупаво, толкова нелепо. И наистина ме е срам.
– Аз... исках само да помогна... исках...
– Но не можеш, разбра ли? Не можеш да ми помогнеш. Никой не може. Жена ми е мъртва и полицията мисли, ч съм я убил – издига глас той. По бузите му се появяват розови петна. – Те мислят, че аз съм я убил.
– Но нали... Камал Абдик...
Столът се стоварва върху кухненската стена с такава сила, че единият му крак се чупи и отхвръква. Отскачам назад изплашена, но Скот не помръдва. Ръцете му отново са от двете страни на тялото му, свити в юмруци. Вените по тях изпъкват ясно.
– Камал Абдик вече не е заподозрян – казва той през зъби. Говори с равен тон, но виждам как се бори да запази спокойствие. Гневът вибрира вътре в него. Искам да стигна до вратата и да изляза навън, но той блокира пътя ми и закрива и малкото влизаща в къщата светлина.
– Знаеш ли какво казва? – продължава той и вдига стола. Естествено, не знам, откъде мога да знам, но отново разбирам, че не говори на мен. – Говори чудеса. Казва, че Меган е била нещастна, че съм я ревнувал, че съм я контролирал за всичко, бил съм.... чакай, как беше думата... "емоционален насилник" – изплюва с презрение думите той. – Казва, че се е страхувала от мен.
– Но той е...
– И не е само той. Приятелката на Меган, Тара, свидетелства, че Меган я е молела да я покрива понякога, да лъже, че са заедно, за да прикрива отсъствията ѝ.
Скот оставя стола до масата, без да гледа, и той пада отново. Правя крачка към коридора и той най-после ме поглежда.
– Аз съм заподозрян – казва той и лицето му се сгърчва от болка. – Не съм по-добър от осъдените.
Изритва счупения стол настрани и сяда на един от останалите здрави около масата. Аз пристъпвам несигурно от крак на крак. Да бягам ли, или да остана? Той отново заговаря, толкова тихо, че едва го чувам:
– Телефонът ѝ беше в джоба – Приближавам към него, за да го чуя по-добре. – Имаше съобщение от мен. Последните думи, които съм ѝ казал, последното, което е прочела, е: "Върви на майната си, лъжлива кучко!".
Навежда глава и раменете му започват да треперят. Приближавам още малко, вдигам ръка и докосвам тила му с треперещи пръсти. Той не се отдръпва.
– Съжалявам – прошепвам и това е самата истина. Колкото и да съм шокирана, че ѝ е говорил така, знам отлично какво е да обичаш някого и в яда си да му наговориш какви ли не ужасни неща. – Но едно съобщение не е достатъчно. Ако разполагат само с това...
– Не е достатъчно, нали? – той изправя рамене и отдръпна ръката ми от себе си. Заобикалям масата и сядам срещу него. Той не поглежда към мен. – Имам мотив. Не направих... Не реагирах по правилния начин, когато тя излезе от къщи. Не се изплаших. Не ѝ се обадих веднага.
Той се засмива горчиво.
– Според Камал Абдик говорим за модел на насилствено поведение. – Чак сега вдига глава и най-после ме вижда, лицето му светва, в погледа му проблясва надежда. – Ти... ти можеш да говориш със следователите. Можеш да им кажеш, че всичко това е лъжа, че той не казва истината. Най-малкото, ще покажеш и друга гледна точка, ще ги убедиш, че я обичах и двамата бяхме щастливи.
Страхът тръгва из вените ми. Скот мисли, че мога да му помогна, възлага всичките си надежди на мен. А аз съм в състояние да му поднеса само лъжа, отвратителна гнусна лъжа.
– Няма да ми повярват – казвам смутено. – За тях аз съм ненадежден свидетел.
Мълчанието бавно се настанява между нас, расте и изпълва цялото помещение. Една муха бръмчи яростно срещу френския прозорец. Скот избърсва засъхналата по брадичката си кръв и аз чувам драскането на ноктите му по кожата. Избутвам стола назад, краката му изскърцват по пода и той вдига поглед към мен.
– Ти си била тук – казва той, сякаш казаното от мен преди петнайсет минути чак сега достига до съзнанието му. – Била си тук вечерта, когато Меган е изчезнала, нали?
Едва го чувам заради яростното бучене на кръвта в ушите ми. Кимам и той веднага пита: