Момичето от влака
- Автор: Хоукинс Паола
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕНТУСИАСТ
- ISBN: 9786191641796
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичето от влака». Краткое содержание книги:
Знаех и трябваше да го приема. Надявах се, че един ден ще намерим пари, а дотогава трябваше да преглъщам напиращите в очите ми бързи и горещи сълзи всеки път, когато видех жена с подут корем или щастливо семейство с бебе.
Няколко месеца след провала на опита ни той ми каза за пътуването. Мислел да отиде до Вегас за някакъв боксов мач. Искал да гледа голямата битка на ринга на живо да изпусне парата. Щял да бъде само с няколко приятели от младежките години, хора, които не познавах. Приключението му струваше цяло състояние, разбрах го, защото видях потвърждението на запитването за билетите за боксовия мач и за стая в хотел. Нямах представа колко струва един билет за боксов мач, но не вярвам да е стотинки. Парите сигурно нямаше да стигнат за още една манипулация, но можеше да са някакво начало. Скарахме се ужасно. Не си спомням подробности, защото пих цял следобед, подготвях се за схватката с него, и когато започнах, беше направо страшно. Помня колко студено се държа той на другия ден. Отказа да говорим. Само ме уведоми с равен тон какво съм направила и казала, как съм счупила в стената рамката на снимката ни от сватбата, как съм му крещяла, че е пълен егоист, как съм го наричала безполезен и загубеняк. Помня колко много се мразех тогава.
Разбира се, не бях права да му наговоря всичко това, но сега ми идва наум, че е имало причина за истерията ми. Имала съм право да подпаля фитила, нали? Опитвахме се да имаме бебе. Не трябваше ли да направим някаква саможертва? Бях готова да си отрежа ръка или крак, ако това щеше да ми помогне да имам дете. Не можеше ли той да пропусне този уикенд във Вегас?
Лежа в леглото и мисля за това, после ставам и решавам да се поразходя, защото ако остана така, скоро ще хукна към магазина на ъгъла. Не съм пила от неделя и усещам началото на тежка битка между желанието за едно малко и подтика да забравя обърканите мисли и чувството за някакво ново начало и решавам, че ще е жалко, дори позорно да зарежа всичко сега.
Ашбъри не е добро място за разходка, има само жилищни квартали и магазини, управата не се е погрижила да направи дори един нормален парк, затова тръгвам из града. Не е толкова лошо, защото улиците са празни, няма никого другиго. Номерът при разходките е да заблудиш себе си, че отиваш нанякъде. Просто избираш място и тръгваш към него. Аз избирам църквата на върха на Плийзанс Роуд, на около три километра от апартамента на Кати. Ходила съм там веднъж на сбирка на анонимните алкохолици. Нарочно не избрах по-близката среща, защото не исках да се сблъскам с някого, когото познавам от квартала, от супермаркета или от влака. Стигам до църквата, обръщам се и тръгвам обратно крачейки целенасочено към дома, като жена, която е с определена цел и място, където да отиде. Нормална жена. Наблюдавам хората покрай мен – двама мъже тичат с раници на гръб, тренират за маратона, една млада жена в черна пола и бели маратонки отива на работа (обувките с токовете сигурно са в чантата на рамото ѝ) и се чудя какво крият от света. Дали се борят да останат трезви, или тичат, защото не ги свърта на едно място? Мислят ли за убиеца, когото са срещнали вчера, и планират ли да го видят отново?
Боже, аз съм ненормална.
Вече стигам до апартамента, когато го виждам. Бях потънала в мисли, питах се какво ще постигна с тези сеанси при Камал, наистина ли се надявам да намеря възможност да пребъркам чекмеджетата на бюрото му, ако случайно излезе от кабинета, или просто дебна да се разкрие неволно водейки разговора в опасната посока? Работата е там, че е много по-умен от мен. Ще разбере, защото знае, че името му беше във всички вестници и сигурно очаква хората да опитват да разберат истината за него, да се мъчат да измъкнат някаква информация по случая.
Такива неща си мисля с наведена надолу глава и поглед забит в тротоара, докато минавам покрай малкия магазин отдясно и се мъча да не гледам натам, защото това отваря пред мен всякакви възможности, но с крайчеца на окото си зървам името ѝ, изписано с големи букви на заглавната страница на таблоида: МЕГАН ХИПУЕЛ – ДЕТЕУБИЙЦА? BЪЗМОЖНО ЛИ Е ТОВА?